Фрески

Полепналите фрески по стените

Завихрят се във танц от светлина.

Очите им, лицата и ръцете

Се впиват страстно в моята душа.

Безсилен съм, не мога да отмина

И хващам се, че шеметно летя

Във танца им от хиляди години,

Неземна прелест, дивна красота.

Стоя под купола, главата горе

И левитира моята душа,…

Не сещам тежест, само свят огромен

На чиста обич, мир и свобода.

Стефан Стефанов

23.08.2018 ГББГ

Две слънца

Две слънца в очите ми се впиват,

Уж залязват, но са хологлами,

Хванати в мистичните капани

На аржентените амалгами.

Аз летя на изток, те на запад,

Вятърът косите ми пришпорва

За юзди ги ползва посребрени,

Правото му никой не оспорва.

Вече се разтварям в светлината,

Скоростта събира всичко в точка,

Щом вибрирам, значи е успяло

Времето да ми даде отсрочка.

Стефан Стефанов

11.08.2018 ГББГ

Има ли

Има ли все още по полето

Макове, лалета и зюмбюли,

Росни стъпки рано в дефилето

И вихрушки прах току през юли?

Има ли я сойката нахална,

Орехчето с човка като клечка

И пчелите, сладко помагало

За живота на космата мечка?

Има ли я тази синя бездна

До безкрая погледа ни скрила?

Има ли я и реката звездна

Зад завоя бързичко извила?

Има ли я още планината

И мъглите след дъждовни нощи,

Гроздето със есенна позлата?

Има ли, молете се за още!

Стефан Стефанов

07.08.2018 ГББГ

Огнени селения

Очаквам огънят отново да избухне

С горещата си сила прекомерна

Да вляза в него, вятърът да стихне,

Вселената да стане неизмерна.

Пресичайки хилядата огнища

Без капка страх за кожата ми бледа

Да блесна всред пожарните пълчища,

Разбирайки какво ми шепне Веда.

Когато мина бавно през предела

На хилядите градуси позлата

Да се завърна уж на вододела -

Но с тялото уви, а не с душата.

Стефан Стефанов

07.08.2018 ГББГ