24 октомври, 2025

Прозрачност

 




Прозрачността съвсем не е причина

за хрупкавост на чаши от кристал.

По тънак лед се плъзга небосвода,

прозрачен лед, до космоса възстал.


Във него леденеят всички сенки

и само светлината го топи.

Прозрачността - невидимото свято,

прокрадва се във твоите очи!


Стефан Стефанов

24.10.2025 Чавей - Палацото

23 октомври, 2025

В света на светлината

 




В света на светлината няма сенки,

душата ми наглежда този край.

Какъв разкош открива се пред нея,

когато се стопи в прозрачността.

Там нищо не изчезва, а живее

по най-изчистените, меки ладове,

в хармония преливащо - сияе,

а няма ни лице ни колие.

Неописуемо като сакрално тайнство,

невероятно като дъх незрим,

в това небесно, безподобно царство,

душата ми предъбва в пълен мир.


Стефан Стефанов

23.10.2025 Чавей - Палацото 

17 октомври, 2025

Цунамиране

 




Поради каква причина

действаш ти като машина?

 

Хей човече, я се спри

и сърцето потърси.

 

И тогава под дъгата,

ще започне веселбата.

 

Не, че някой го е грижа,

че от утре си на хижа.

 

Но какъв купон е там:

дъжд и кал без макадам.

 

Важното, че на Балкана

ти си с лудата Стояна!

 

Там мъглата крие всички

бръмбарчета и тревички.

 

Преходите са за смели.

Облаците пък кадели.

 

Планината пазва има,

както твоята любима.

 

Приласкан от двете дами

не заспивай без цунами!

 

17.10.2025

ГББГ

15 октомври, 2025

Напасване

 



    Отдавна достигнах: опит, възраст и точка на ненъзврат, след които земните жени вече не представляваха интерес за мен. Затова отправих взор към звездите, с други думи към извънземните жени. Но преди да се впусна в това ново междувидово любовно приключение, потърсих автентична информация по интересуващият ме въпрос от надеждни източници, имали вземане даване с гореспоменатите и ето какво ми разказаха момчетата, почти точ в точ. Поради тази причина и разказът е от първо лице.

    Като млад, но много перспективен, земен командир, бях пратен с дипломотическа мисия на сборната планета на федерацият, за да заздравя връзките на земята с другите видове, членуващи в нея.

    В моя чест, зер идва прославеният землянин, бе даден прием на много високо ниво, на който присъстваха не само делегатите на другите раси, но дори самият император на въпросната междугалактическа федерация, съпругата му, Нейно Всесияйно Величество ипрератрица Ми трета и дъщеря им Силикон първа, наричана галено Си.

    След като мина официалната протоколна част с приветствените речи и подаръцте, започна и неформалното общуване на междурасово равнище.

    В един момент, покрай мен премина поразителна инопланетна хубавица със светлосиня кожа в прилепнал органичен костюм с многобройни биолуминисцентни проблясъци, аранжирани така, че да подчертават предизвикателно половите и характеристики, косите ѝ, навити миниатюрни тръбички, пръскаха разнообразни сияния на всички възможни страни, като неонови реклами, очите ѝ, с поразителни виолетови отенаци, гледаха някак отегчено и разсеяно, но пък тялото не се предаваще и правеше всичко възможно за да бъде забелязано, включая и деликатното изпускане на съответните феромони, маскирани като сладък парфюм.

    И тогава дали от изпитото изкрящо, направо крещящо от нещо подобно на кокаин, шампанско или по стара хилядолетна балканска и най-вече българска привичка, дълбоко вкоренена в дядовския ми мъжки ген, дори без да зная и сам как, аз я хванах за г..., да точно така за глутеусите. И, о, чудо, тя се спря, обърна си и попита с най-невинният и мелодичен глас, който бях чувал до тогава.

- Кой ме хвана за г..., да за глутеус максимума, десния? - Уточни тя.

    В този миг в балната зала се възцари неописуема тишина, не само, че всички спряха да говорят, те спряха да се движат и дори да дишат, вперили погледи в принцесата. Музиката пропадна в някаква бездънна пауза и се започна едно безкрайно очакване на отговора на този, както се оказа не само сексуален, но и екзистенциален въпрос.

    С присъщата ми войнска доблест, чест и не по-малко балкатски мерак, направих крачка към нея, погледнах я право в очите и казах.

- Аз!

   Нкой не посмя дори да въздъхне.

- Е, тогава по-нашите хилядолетни дълбокоуважавани от всички закони ние с теб вече сме свързани като мъж и жена. - каза принцесата и добави - Приемеш ли това?

- А, ако не приема? - попитах аз.

- Тогава ще трябва да те изпратим в изпарителната зона и от там във вакуумната междузвездна пустош. - отговори принцесата.

- Е, щом вашити закони са толкова дълбокоуважавани, аз като един истински представител на земния род, който е дошъл тук за да гради мостове, а не да създава пропъсти, приемам и то веднага.

- От този миг, ти не само си мой съпруг, но си и бъдещ император на федерацията. - обяви принцесата, гордо-влюбено вдигнала глава.

    Изненатата от това неочаквано събити се примеси с радостта и изгарящото любопитство на ошашаветите извънземни незнакомци и празненствата започнаха. 

    След ката чух достатъчно на брой подобни разкази, аз се сдобих с дипломатическа диплома за няколко стотин кредита и отлетях към ту Сверида. За тази затуманена планета се носят легенди, че телата на сверидските жени се напасват спрямо фантазиите на мъжете им. 

    Да видим! 


СС Фантазното студио

15.10.2025


14 октомври, 2025

Дарение

   





Интересен факт е, че в РЕМО „ЕТЪР“, от години има православен храм, но той не е допълнен нито с църковна утвар, нито с богослужебни одежди. Разбира се има отделни артефакти, но те не са достатъчни за да дадат пълна и ясна представа за църковното богослужение и религиозният живот на отминалите поколения. Вслушвайки се в молбата на Дамян Христов, реших да поставя началото на дарителска църковна инициатива и първият артефакт е 150 годишен епитрахил от едно парче плат с прорез за главата, окантено и обшито с малки кръстове. Епитрахилът е съшит от три вида материя, като основата е коноп или лен, а кантовете и кръстовете, въпреки, че са поизгубили блясъка си, от времето и от употребата, са сърмени.

Разполагам с този епитрахил, защото той ми бе благословен от бившият архиерейски наместник, Негово Високоблагоговейнство ставрофорният иконом Николай Цонков.

Второто дарение са шестте ми книги – истории на храмовете: „Света Параскева“ – Враниловци, „Свети Архангел Михаил“ – Здравковец, „Свети Йоан Предтеча“ - Балани, „Свети Димитър“ – Етъра, „Свети Николай“ – Поповци, „Покров на Пресвета Богородица“ – Топлеш.

През този наш най-известен и най-авторитетен музей на открито минават стотици българи и чужденци, нека ние местните да помогнем на управата за обогатяването на фонда ѝ с автентични наши балканджийски старини.

 

Отец Стефан

13.10.2025 Габрово.

03 октомври, 2025

Скритата

 


 

Исихия, скрита молитво,

пребъдваща в чисто сърце,

пропита от страст титанична,

родена от жажда за Все.

 

Ти с Него си тук и навседе,

на сън и наяве, вес ден,

несъхнещо речно корито,

подвиг невид – съвършен.

 

Исихия, мощна стихийо,

въздигаща морна душа,

обичам те, няма да крия,

ти в мойта килия ела.

 

Стефан Стефанов

03.10.2025 Габрово

21 септември, 2025

Жени, мъже, коне

 



Ако всички девойки, чакаха пред тях да се яви мъж на кон, то те, конете, щяха да бъдат най-щастливите същества на тази, пък и на другите земи.

СС 

21.09.2025 

Чавей - палацото