Джунглата е в твоите очи:
гледа, диша, дебне непресттанно.
Скок във тъмното не ще я разруши,
но твоите секунди сваршват явно.
Джунгла е в твоята душа.
Ти си джунгла, насред простора.
Вселената отдръпва се сега,
щом кам нея се обърне взора.
Стефан Стефанов
10.09.2026 Чавей
Не, не ща да поливам,
да полива небето,
аз ще тръгна на изток,
там че чака морето.
Та защо да се пържа
в парника на полето,
като мога за пия
бирка под чадърчето?
Лято, жежко и голо,
цяло в слънце огряно,
да си спретнем разкосче,
никъде не видяно.
Стифан Стефанов
09.07.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
Бяло вързопче във сочна трева,
свито кравайче в безкрайна нега,
спи, отлетяло от тази земя,
даже не диша, не шава света.
Стефан Стефанов
19.06.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
Започна се сезонът на компотите,
обрули той череши и мечти.
Косовете със човки понаточени
плачеха с костилкови сълзи.
А аз слънца затварям във буркани стъклени
за зимните, студените си дни.
Прекрасно е да почнеш със сезоните
в които слънцето блести, блести, блести.
Стефан Стефанов
10.06.2026 Чавей - компотаджийницата
Вертикални мостове
не допират земя,
тя земята е лесна,
малко кал и вода.
Но над нея е бездна
мириадна почти,
тъмна, хладна и звездна,
без душа може би.
Накъде се отправяш,
сам незнаещ защо?
Обърни се навътре,
там е Той, там е То.
Стефан Стефанов
31.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
любовта се стопява, таѝ
и небето попива тъгата ми
с едри, чисти, кристални сълзи.
Не успявям да спра рязстояния,
времена, разпилени мечти...
Празна стая ме чака безпаметна
и големи, и тъжни очи.
Опустошена до стрък е душата ми,
самотата е нейният плен.
Не успявам, не мога, предавам се.
А присъдата: ти си сразен!
Стефан Стефанов
22.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
.jpg)
