малка, че и жълта лятна песничка
Лятото напира,
времето лети.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Скъсани сандали,
морски глъбини.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Парещи талази,
пенести вълни.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Нощ над Ропотамо,
огнени следи.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Палатката е тясни
за толкова мечти...
Малка жълта рокля,
а без нея ти.
Стефан Стефанов
13.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
Не искам нищо,
просто се закачам.
Не прося нищо,
само съм проклет.
А котката ми,
шарена погача,
подсмива се:
ти май не си наред!
Стефан Стефанов
02.05.2026 Чавей Палацото
Гората - плът иконостасна,
пълена с слънчеви петна,
ек на птици в тишината,
цветни сцени, венчила,
дракони и самодиви,
скрити във резбован рай
зад завеси милостиви
на познание безкрай.
Притъмняваща навътре,
но прозираща нега
и разкриваща попътно
с тихи стъпки вечността.
В нея Марангозът вещен
е изрязъл със длето
жива приказка разкошна,
малко светло тържество.
И добавил, като Молер,
образи и цветове
на доктринната си жива
с нежно име "Светове".
Стефан Стефанов
22.04.2026 Чавей Палацото
Вселената - утроба безконечна,
раждаща живот подир живот.
Той диша, смее се, дори изчезва,
но търси обич в майчиния свод.
Каква възхита, същност непонятна
и нежна сила, любеща света...
Разкощът идва, вече е понятно,
Вселената е бременна - ела!
Стефан Стефанов
30.03.2026 Чавей Палацото.
Той заяви права за вечни времена
над нейната чиста, крехка душа.
Тя се усмихна едва и каза: ела,
да започваме още сега -
чака ни цялата вечност.
Стефан Стефанов
19.03.2026 Чавей
Смъртта облече малка черна рокля,
отиваше на среща през нощта.
Светът бе черен, черен беще още
остатакът от нейната душа.
Добре дошла, отдавна те очаквам.
Да сипя ли по чашка пустота?
Такава среща и такива гости...
А вън е черна, дивна красота!
Стефан Стефанов
16.03.2026 Чавей
Няма време.
Пространство няма.
Няма причина.
Има игра.
Стефан Стефанов
15.03.2026 Чавей Палацото
