Изветрява парфюмът на чувствата,
любовта се стопява, таѝ
и небето попива тъгата ми
с едри, чисти, кристални сълзи.
Не успявям да спра рязстояния,
времена, разпилени мечти...
Празна стая ме чака безпаметна
и големи, и тъжни очи.
Опустошена до стрък е душата ми,
самотата е нейният плен.
Не успявам, не мога, предавам се.
А присъдата: ти си сразен!
Стефан Стефанов
22.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito







