10 юни, 2026

Започна се




Започна се сезонът на компотите,

обрули той череши и мечти.


Косовете със човки понаточени

плачеха с костилкови сълзи.


А аз слънца затварям във буркани стъклени

за зимните, студените си дни.


Прекрасно е да почнеш със сезоните

в които слънцето блести, блести, блести.


Стефан Стефанов

10.06.2026 Чавей - компотаджийницата



31 май, 2026

Вертикални мостове




Вертикални мостове

не допират земя,

тя земята е лесна,

малко кал и вода.

Но над нея е бездна

мириадна почти,

тъмна, хладна и звездна,

без душа може би.

Накъде се отправяш,

сам незнаещ защо?

Обърни се навътре,

там е Той, там е То.


Стефан Стефанов

31.05.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito


22 май, 2026

Сразен




Изветрява парфюмът на чувствата,

любовта се стопява, таѝ

и небето попива тъгата ми

с едри, чисти, кристални сълзи.


Не успявям да спра рязстояния,

времена, разпилени мечти...

Празна стая ме чака безпаметна

и големи, и тъжни очи.


Опустошена до стрък е душата ми,

самотата е нейният плен.

Не успявам, не мога, предавам се.

А присъдата: ти си сразен!


Стефан Стефанов

22.05.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito

16 май, 2026

Кажется


Кажется я добрый, а вроде бы и нет, 

не пытай ты старий, верний пистолет!


Стефан Стефанов

15.05.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito


13 май, 2026

Малка, че и жълта


малка, че и жълта лятна песничка


Лятото напира,

времето лети.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.


Скъсани сандали,

морски глъбини.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.


Парещи талази,

пенести вълни.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.


Нощ над Ропотамо,

огнени следи.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.


Палатката е тясни

за толкова мечти...

Малка жълта рокля,

а без нея ти.


Стефан Стефанов

13.05.2026 Чавей 

Il Palazzo del Gatto Infinito


02 май, 2026

С други думи...




Не искам нищо,

просто се закачам.

Не прося нищо,

само съм проклет.

А котката ми,

шарена погача,

подсмива се:

ти май не си наред!


Стефан Стефанов

02.05.2026 Чавей Палацото

22 април, 2026

Гората




Гората - плът иконостасна,

пълена с слънчеви петна,

ек на птици в тишината,

цветни сцени, венчила,

дракони и самодиви,

скрити във резбован рай 

зад завеси милостиви

на познание безкрай.

Притъмняваща навътре,

но прозираща нега

и разкриваща попътно

с тихи стъпки вечността.

В нея Марангозът вещен

е изрязъл със длето

жива приказка разкошна,

малко светло тържество.

И добавил, като Молер,

образи и цветове

на доктринната си жива

с нежно име "Светове".


Стефан Стефанов

22.04.2026 Чавей Палацото