Гората - плът иконостасна,
пълена с слънчеви петна,
ек на птици в тишината,
цветни сцени, венчила,
дракони и самодиви,
скрити във резбован рай
зад завеси милостиви
на познание безкрай.
Притъмняваща навътре,
но прозираща нега
и разкриваща попътно
с тихи стъпки вечността.
В нея Марангозът вещен
е изрязъл със длето
жива приказка разкошна,
малко светло тържество.
И добавил, като Молер,
образи и цветове
на доктринната си жива
с нежно име "Светове".
Стефан Стефанов
22.04.2026 Чавей Палацото
Вселената - утроба безконечна,
раждаща живот подир живот.
Той диша, смее се, дори изчезва,
но търси обич в майчиния свод.
Каква възхита, същност непонятна
и нежна сила, любеща света...
Разкощът идва, вече е понятно,
Вселената е бременна - ела!
Стефан Стефанов
30.03.2026 Чавей Палацото.
Той заяви права за вечни времена
над нейната чиста, крехка душа.
Тя се усмихна едва и каза: ела,
да започваме още сега -
чака ни цялата вечност.
Стефан Стефанов
19.03.2026 Чавей
Смъртта облече малка черна рокля,
отиваше на среща през нощта.
Светът бе черен, черен беще още
остатакът от нейната душа.
Добре дошла, отдавна те очаквам.
Да сипя ли по чашка пустота?
Такава среща и такива гости...
А вън е черна, дивна красота!
Стефан Стефанов
16.03.2026 Чавей
Няма време.
Пространство няма.
Няма причина.
Има игра.
Стефан Стефанов
15.03.2026 Чавей Палацото
Комфортна ненужност седна до мен –
пием небрежно, говорим на сленг…
Времето спъна се, не може да спре,
пръсна минути, дори часове.
Гледам го – жалко, не знае кога
свършва завинаги тази игра!
Стефан Стефанов
28.02.2026 Габрово - ненужността
Без да бърза времето, просто си вали,
ниже бели перлички, мръзнещи сълзи.
А на топло в бялото пухено легло
спи с ушите заякът, свит като кълбо.
Стефан Стефанов
21.02.2026 Чавей
