/не по П. Ю. Тодоров/
Змей, залюби Милена.
Милена, Змея не люби.
Не люби, още не рачи,
най-си му люто говори:
Змейо ле, Змейо, змеище,
ой ми зелено страшище,
връщай се Змейо, в гората,
в гората, вдън пещерата.
Там дето слънце не оди,
там дето стадо не броди,
че ми изгори душата
твоята клетва фърката.
Дето да ида - теб видя,
дето да седна приседна -
тебе до мене погледна.
То бива, бива отрада,
но стига с тази наград!
Не искам тебе да зная,
а волна да съм в безкрая.
Тъй дума мома Милена,
а Змеят легна, простена...
Народният гений
25.10.2026 Чавей змеището



.jpg)

