Бяло вързопче във сочна трева,
свито кравайче в безкрайна нега,
спи, отлетяло от тази земя,
даже не диша, не шава света.
Стефан Стефанов
19.06.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
изкуство
Бяло вързопче във сочна трева,
свито кравайче в безкрайна нега,
спи, отлетяло от тази земя,
даже не диша, не шава света.
Стефан Стефанов
19.06.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
Започна се сезонът на компотите,
обрули той череши и мечти.
Косовете със човки понаточени
плачеха с костилкови сълзи.
А аз слънца затварям във буркани стъклени
за зимните, студените си дни.
Прекрасно е да почнеш със сезоните
в които слънцето блести, блести, блести.
Стефан Стефанов
10.06.2026 Чавей - компотаджийницата
Вертикални мостове
не допират земя,
тя земята е лесна,
малко кал и вода.
Но над нея е бездна
мириадна почти,
тъмна, хладна и звездна,
без душа може би.
Накъде се отправяш,
сам незнаещ защо?
Обърни се навътре,
там е Той, там е То.
Стефан Стефанов
31.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
любовта се стопява, таѝ
и небето попива тъгата ми
с едри, чисти, кристални сълзи.
Не успявям да спра рязстояния,
времена, разпилени мечти...
Празна стая ме чака безпаметна
и големи, и тъжни очи.
Опустошена до стрък е душата ми,
самотата е нейният плен.
Не успявам, не мога, предавам се.
А присъдата: ти си сразен!
Стефан Стефанов
22.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
Кажется я добрый, а вроде бы и нет,
не пытай ты старий, верний пистолет!
Стефан Стефанов
15.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
малка, че и жълта лятна песничка
Лятото напира,
времето лети.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Скъсани сандали,
морски глъбини.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Парещи талази,
пенести вълни.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Нощ над Ропотамо,
огнени следи.
Малка жълта рокля,
извън нея ти.
Палатката е тясни
за толкова мечти...
Малка жълта рокля,
а без нея ти.
Стефан Стефанов
13.05.2026 Чавей
Il Palazzo del Gatto Infinito
Не искам нищо,
просто се закачам.
Не прося нищо,
само съм проклет.
А котката ми,
шарена погача,
подсмива се:
ти май не си наред!
Стефан Стефанов
02.05.2026 Чавей Палацото
Гората - плът иконостасна,
пълена с слънчеви петна,
ек на птици в тишината,
цветни сцени, венчила,
дракони и самодиви,
скрити във резбован рай
зад завеси милостиви
на познание безкрай.
Притъмняваща навътре,
но прозираща нега
и разкриваща попътно
с тихи стъпки вечността.
В нея Марангозът вещен
е изрязъл със длето
жива приказка разкошна,
малко светло тържество.
И добавил, като Молер,
образи и цветове
на доктринната си жива
с нежно име "Светове".
Стефан Стефанов
22.04.2026 Чавей Палацото
Вселената - утроба безконечна,
раждаща живот подир живот.
Той диша, смее се, дори изчезва,
но търси обич в майчиния свод.
Каква възхита, същност непонятна
и нежна сила, любеща света...
Разкощът идва, вече е понятно,
Вселената е бременна - ела!
Стефан Стефанов
30.03.2026 Чавей Палацото.
Той заяви права за вечни времена
над нейната чиста, крехка душа.
Тя се усмихна едва и каза: ела,
да започваме още сега -
чака ни цялата вечност.
Стефан Стефанов
19.03.2026 Чавей
Смъртта облече малка черна рокля,
отиваше на среща през нощта.
Светът бе черен, черен беще още
остатакът от нейната душа.
Добре дошла, отдавна те очаквам.
Да сипя ли по чашка пустота?
Такава среща и такива гости...
А вън е черна, дивна красота!
Стефан Стефанов
16.03.2026 Чавей
Комфортна ненужност седна до мен –
пием небрежно, говорим на сленг…
Времето спъна се, не може да спре,
пръсна минути, дори часове.
Гледам го – жалко, не знае кога
свършва завинаги тази игра!
Стефан Стефанов
28.02.2026 Габрово - ненужността
Без да бърза времето, просто си вали,
ниже бели перлички, мръзнещи сълзи.
А на топло в бялото пухено легло
спи с ушите заякът, свит като кълбо.
Стефан Стефанов
21.02.2026 Чавей
Бялото на Зимата - моята сестра -
тихичко бележи ме, нежно при това.
Няма ярки намеци, няма суета,
само бели флагове, обшити с тишина.
Стефан Стефанов
19.02.2026 Чавей Палацото
Той открадна
очите ти
и те вече не
гледат към мен.
Той открадна
косите ти
и те вече не се
веят за мен.
Той открадна
устните ти
и те вече не се
усмихват на мен.
Той открадна
сърцето ти
и то вече не бие
за мен.
Той те открадна
цялата
и ти вече не си в
моя плен!
Celenk Celenk
09.02.2026
Габрово
Поетичните безсмислици,
плод на бледата луна,
те обграждат като хишници
със чаровни хвърчила.
Не, не следвай тез измамници,
само им се наслади.
Няма мисли, няма странности,
ти блажен ги различи.
Стефан Стефанов
02.02.2026 Чавей - Палацото
Не ще да спра молитвата среднощна,
тя будност е за моето сърце,
безстрастна, безметежна, непорочна
добила вече ангелско лице.
Преплитат се мотивите разкошни,
избухват в невъзможни цветове,
в душата плирома цъфти върховна,
дарявайки я с чудни плодове.
Не стихвай ти, исихийна стихиьо,
не трябват думи, имаш ли сърце!
Стефан Стефанов
27.01.2026 Чавей - келията
Зимний костер, зимний костер
сжечь, снежок до тла.
Зимний костер, зимний костер
нет мароз в душа.
Зимний костер, зимний костер
ты сонце среди зима.
Зимний костер, зимний костер
пой, да пой старина!
Степан Степанов
18.01.2026 Чавей - костерчето
Народна песничка
Червено пиперче джанъм,
червено пипееерче.
Червено пиперче джанъм,
сладко пипееерче.
Дай де те срожа джанъм,
дай да те слооожа
в боба в чорбата джанъм,
в боба в чорбааата,
та да ми стане джанъм,
та да ми стааане,
блага храната джанъм,
блага хранааата!
Стефан Стефанов –
По съвместителство и „Народен гений“
15.01.2026 Габрово
Съкрушителна нежност
във гласа и изгря,
пропълзя през очите
и с ръцете се сля.
Неспособен да върне
този мощен импулс,
той сломен се предаде
без куршум и без пулс.
Стефан Стефанов
16.01.2026 Чавей - Палацото
Най-после се просна под кривата круша,
полето отдъхна, планината се сви,
летящите твари програчиха бодро:
на туй му се вика „Ела и заспи“!
Не беше чак толкова тъжен просторът,
макар, че дъждът си валеше безспир,
светкавици тежки и гръм безподобен,
кънтящи в главата както във тир.
Но той си лежеше и спеше спокойно
под кривата круша на стръмния рид –
дете изморено от път без посока
с награда от всичко да бъде пресит.
Стефан Стефанов.
05.01.2026 Габрово
Дали ще вдъхне отново, лято горещо, бялата бреза,
или ще препусне без памет, в бялата зима, нейната кора?
Стефан Стефанов
03.01.2026 Габрово
Честита и блага Нова година,
препълнена с щастие цветна градина.
Хиляди ласки, любов и отрада,
безбройни мечтания – същинска наслада.
Не спирай да вярваш във дните щастливи,
Той прави възможни и твоите диви…
Стефан Стефанов
01.01.2026 Габрово