Гората - плът иконостасна,
пълена с слънчеви петна,
ек на птици в тишината,
цветни сцени, венчила,
дракони и самодиви,
скрити във резбован рай
зад завеси милостиви
на познание безкрай.
Притъмняваща навътре,
но прозираща нега
и разкриваща попътно
с тихи стъпки вечността.
В нея Марангозът вещен
е изрязъл със длето
жива приказка разкошна,
малко светло тържество.
И добавил, като Молер,
образи и цветове
на доктринната си жива
с нежно име "Светове".
Стефан Стефанов
22.04.2026 Чавей Палацото
