Не ще да спра молитвата среднощна,
тя будност е за моето сърце,
безстрастна, безметежна, непорочна
добила вече ангелско лице.
Преплитат се мотивите разкошни,
избухват в невъзможни цветове,
в душата плирома цъфти върховна,
дарявайки я с чудни плодове.
Не стихвай ти, исихийна стихиьо,
не трябват думи, имаш ли сърце!
Стефан Стефанов
27.01.2026 Чавей - келията


Няма коментари:
Публикуване на коментар