Кривата круша

 

 

Най-после се просна под кривата круша,

полето отдъхна, планината се сви,

летящите твари програчиха бодро:

на туй му се вика „Ела и заспи“!

 

Не беше чак толкова тъжен просторът,

макар, че дъждът си валеше безспир,

светкавици тежки и гръм безподобен,

кънтящи в главата както във тир.

 

Но той си лежеше и спеше спокойно

под кривата круша на стръмния рид –

дете изморено от път без посока

с награда от всичко да бъде пресит.

 

Стефан Стефанов.

05.01.2026 Габрово