Сразен

Изветрява парфюмът на чувствата,

любовта се стопява, таѝ

и небето попива тъгата ми

с едри, чисти, кристални сълзи.

Не успявям да спра рязстояния,

времена, разпилени мечти...

Празна стая ме чака безпаметна

и големи, и тъжни очи.

Опустошена до стрък е душата ми,

самотата е нейният плен.

Не успявам, не мога, предавам се.

А присъдата: ти си сразен!

Стефан Стефанов

22.05.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito