Смъртта облече малка черна рокля,
отиваше на среща през нощта.
Светът бе черен, черен беще още
остатакът от нейната душа.
Добре дошла, отдавна те очаквам.
Да сипя ли по чашка пустота?
Такава среща и такива гости...
А вън е черна, черна красота!
Стефан Стефанов
16.03.2026 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар