В областта на изпълнителското изкуство и по-точно при виртуозите на пианото,
има толкова много ярки, атрактивни и запомнящи се артисти, извличащи от рояла
собствена музика в съответствие на музикалната палитра, с която са обдарени, че
е трудно дори само да се изброят.
Но моят пианист, категорично открояващ се от всички други е професорът.
Този вече в напреднала възраст мъж, с прошарена брада и коса и с олисяло теме,
свидетелство за повишено съдържание на тестостерон, висок, слаб, с дълги ръце и
още по дълги пръсти, а след заемане на мястото си пред клавиатурата, леко
прегърбен, се е отказал от всички излишни жестове, тъй характерни за пианистите
като: отмятането на главата, поклащането напред-назад, залягането встрани,
вдигането на ръка високо до равнището на главата, демонстративното оттегляне
назад, далеч от рояла при пауза и т. н. и т. н.
Димо Димов, обаче музицира по съвсем различен начин: както споменах вече,
леко приведен над клавиатурата, без никакво излишно, паразитно движение, а само
с галенето на пръстите. С полагането на огромните си ръце с дълги и предълги
пръсти той, покрива половината октави, и благодарение на този огромен обхват,
почни не променя положението на тялото си. Когато се гледа фронтално през
повдигнатия капак на рояла, професорът изглежда повече като неподвижна снимка, която
само изрядко се помръдва на сантиметър два встрани, за да достигне екстремална
нота, нежели на постоянно движещ се в хармония с музиката изпълнител. Да тези
емоционални изпълнители, които не стоят мирни, защото са живи проводници на
музикалното произведение, което протича през тях, са наистина атрактивни и
запомнящи се, но Димо Димов не е просто проводник, той е сътворител на тази
музика, с която е преизпълнен и като един истински аскет, забравил своето его,
предоставя изцяло сцената на нея, музиката, високата. Издайнически, само изрядко,
се повдига лявата му вежда, в свидетелство, че там вътре наистина ври и кипи.
Благодаря Ви
професоре!
Стефан Стефанов
16.07.2025
Габрово
Няма коментари:
Публикуване на коментар