Невидим
Човек става невидим, не когато се крие в тъмнината.
Той става тъкъв, когато изтъче своята същност от нишки кристално прозрачна светлина.
Санскритският корен див, означава светещ. В българския език е останала една непонятна за мнозина дума - самодива, която в превод означава самосветеща, излъчваща собствена светлина.
В различните религии и по-точно в Християнството, за много заслужил с духовните си трудове човек се употребява думата светец или светица, отново, този който свети и тази негова светлина е видима, и се отобразява в иконографията като ореол около главата на заслужилия.
Тук е мястото да споделим един скорошен случай със светогорски монах, който се присеъединил към група поклонници и когато се разделяли, миряните поискали да се снимат за спомен с него, на което той отвърнал, че не излиза много добре на снимки, но те настояли и той се съгласил, а после, когато преглеждали тези снимки се оказало, че него го няма на кадъра.
По въпроса за невидимостта, има още едно твърдение, идещо от Индия и то гласи, че божеството може да се познае по няколко признака и един от тях е, че въпреки, че като че ли пред вас стои обикновен човек, то този "обикнавен", кой знае защо не хвърля сянка.
Кой знае защо!?
Ами защото е невидим, изтъкан от нишки кристално прозрачна светлина.
Стефан Стефанов
31.08.2025 Чавей - палацото
