skip to main |
skip to sidebar
Започна днес началото на зимата,
Докосна то и двете ми страни.
Снежинките, играеха в градината,
Нехаещи за моите мечти.
Попаднах в плен на ледените пламъци -
Отломъци от падащи звезди.
Брилянтите - наслада за очите ми,
чертаеха мистичните следи.
А вятърът от бялата си мелница
Разсипваше със шепи красота.
Ах как е чудно да отпиваш дните си
На покрива тъй пухкав на света!
Живееш във солената вселена,
Наметнал риза от хитин
И крачиш някак инак, някак смело,
Защото имаш щипци - може би!?
Със Истина, Любов и Мъдрост
Напредва тръпнещият свят.
Влечения, победи, дързост -
Са калфи в тоя занаят.
Смъртта е седнала отдавна,
Вечеря тя от векове,
Поглъща залъци неравни -
Тя храни се като дете.
Смъртта е седнала отдавна,
И няма скоро тя да спре.
Вечерята е дълга, странна,
Не бе то глад, не бе ламтеж.
Смъртта е седнала отдавна,
Сега и ние сме наред.
Но ако всички сме фон Клайстовци,
След нас ще има глад во век.
Сестрите прекрасни - Мая и Лила -
Играят неспирно със нас.
Приятелка имат - вярната Карма,
С немигащ от нищо клепач.
Щом стигна до Него - те се изгубват -
Отнесен от вятъра цвят...
Парфюма му вдъхваш, но него го няма...
Душата се радва със плач!
Напуснал стадните долини,
Живееш горе, на върха -
Единствено където полет
Чертай освободен Духът.
Хафез е седнал срещу мен.
Открили вечната любов,
Ний чакаме за коня стреме
Да полетим напред в галоп.
Хафез е седнал срещу мен
С бокал багряновидна кръв,
Ний пием, мракът ни превзема,
Телата голи как цъфтят.
Хафез е седнал срещу мен
И шепнейки ми газели,
Навлива бавничко поеми,
В кои духът гори, гори.
Хафез е седнал срещу мен,
Омайник стар в омаен час,
Безпаметни и изнурени
Припадат в утринта тела.
Хафез е седнал срещу мен.
Но стига толкоз, че от час
Слуха ми галят вдъхновени
На нейната любов слова!