Със буги-вуги ме залива
Petroff, отрано през деня.
Абсентът, здраво ме полива,
С зеленоока хладина.
А тя, в Пикасовото синьо,
Умело пали захарта,
Със сода нежно я облива
До бяло-кълбеста мъгла.
Най-после и шансон – отлично,
Добавям лед, звъни кристал…
Все по-загадъчно и лично,
Понасям се на облак бял.
С финалните акорди морни,
На песента, и на страстта,
Пелинът, свойта мрежа хвърля,
И властно иска си дела.
Добре, че тя е тук във синьо,
Загръща ме с вечерен шал
И води ме в градина лунна
Да засадя гора печал.
