skip to main |
skip to sidebar
Жената!
Жената в черно ли си ти?
Ще те взривя във небесата!
Където милиард звезди,
избухват в страст на теб позната.
Жена в червено ли си ти?
Ще срежа всичките си вени!
Да бликнат сластните реки,
в мечти от тебе вдъхновени.
Ако си бялата жена?
В магична призма ще те сложа!
Дъга от теб ще сътворя,
за да блестиш в небесна ложа.
Каквато искаш ти бъди!
Аз искам само да си моя!
Протягам хиляди ръце -
това е края на покоя!
Порив на дъжда
Порой от кално злато
Пенеста вълна
Река сред лунно лято
Ледени стрели
И водопади звучни
Пухести мъгли
Снежинки сочни, тучни
Капчица роса
Стаила чистотата
Божия сълза
Проляна в самотата
Океан от мощ
Обемащ чак безкрая
Чудото живот
Откраднато от рая
Жега
Омара, нега и покой
и огнен дъжд, току по пладне.
Не мръдва с пръст зелен герой,
опитвайки се да не падне.
Изрязана като със нож -
площада сянката разделя.
Като в сценарий - много лош,
напреде Слънцето каделя.
Озлочестен не е тъй бил
Животът, с весели цимбали,
отхапва жежко парещ млин
и жажда северните хали.
Почти запазена любов
Почти изречен благослов
Почти прогледнали очи
Почти погалени коси
Почти извираща вода
Почти намерена следа
Почти преглътната сълза
Почти прегърната жена
Почти изяден сладък плод
Почти, почти живян живот
Днес Харпията изпояде
кристалният ми слънчев стан.
Красива птица - превъзходна,
ловува нас, мъжете с плам.
От нея нищо не опазих,
ритона, кратера свещен,
двуногата ми колесница,
конете ми - мечти без плен.
И ложето със балдахина,
в което страстно спеше с мен,
изчезна, тихичко замина,
отнесе полъха зелен.
Последно дръзна да открадне,
да вземе, бойният ми шлем,
щитът и мечът - смъртно верни,
сандалът с ремък закрепен.
Застанах гол и бос пред нея -
жената Харпия в нощта.
Прекрасна птица - превъзходна,
в сърцето ми накрай се взря!
Спартанците на Леонид
Каква върховна титаничност
Те знаят смъртни са, но миг,
Не сещат своята трагичност
Съдбата няма власт над тях
Безсмъртие сами създали
Тъй тристата от векове
Сред хората са преживяли
Без аналог е тоз урок
По безпределна алогичност
Спартанците на Леонид
В едно със вечна безграничност
Устабашията изряза
парченца мека светлина.
Погали хава на атлаза
липата в мигом просия.
Длета избрани, пръсти фини
и марангоз - алтън пендар,
извайват огнените хали
и ги превръщат във олтар.
Блести короната от огън,
огрява собата, света,
очите вперени нагоре
напиващи прекрасността.
Митична сила превъзходна.
Разкош пламтящ от векове.
Слънцата в къщите живеят,
като домашни богове.
