Заспивай Лято

Да охлади горещата си пазва

Се хвърли Лятото във вир дълбок.

Поплува малко, взе да се разхлажда

И да се прави на заспал жабок.

Но бързо му омръзна, колко жалко,

По пепел стъпват босите крака,

Вихрушката се сили, непонятно,

Да вдигне силом няколко листа…

Прегаря маранята на предела.

От огън е тъкана хубостта.

На струйки пот крепи се вододела

На девствената морна красота.

Надвечер иде с полъх на прохладник.

Изкачва се по хребета сърна.

Сияйна нощ очите ми ограбва.

Заспивай Лято, идва ми мома.

Стефан Стефанов

21.07.2015 GBBG

Викащи наслади

Взривове в огнището – разкошно.

Пареща от слънцето вода.

Пчелен кошер, сладък денонощно.

Кална локва в босите крака.

Оредели борове скалисти.

Сито нощно, ръсещо звезди.

Вдъх дълбок, даряващ безпарично,

Подлудяващ мирис на жени.

Викащи наслади безподобни

В този свят от прелести пиян.

Хвърлям се в безпаметната радост,

На детето, до уши засмян.

Стефан Стефанов

11.06.2015 GBBG

CUORE MATTO

Парадната ми форма се изтърка

от ходене по стъклени стени,

съблякох я и голият ми спомен

закрачи бодро в диви планини.

Настръхнаха превзетите ми ласки.

Разхили се в истерия страхът.

До срещата, отложено-среднощна,

едва добра се треперящ дъхът.

А там звезди, искрящи до премала,

понесоха ме с бисерни ръце...

До прах съм разпилян, но знам, остава,

за мен да бие лудото сърце. 

Стефан Стефанов

26.05.2015 GBBG 

Парченце от Рая

Мъже, не забравяйте, че жената е парченце от Рая, за да придобиете пълна представа за него, непременно трябва да имате точно това парченце!

Стефан Стефанов

17.04.2015 GBBG

Преваля утро

Преваля утро,

Дамските капризи

В сатенени пижамки

мирно спят.

Измъквай се,

Все още имаш време

За глътка въздух

В снежната гора.

Стефан Стефанов

16.03.2015 GBBG

Дзисей 2

Аз връщам ти диханието сетно

И повече не ще да насладя

Уханните поляни безметежни,

Планинските просторни хвърчила…

Аз  връщам ти диханието сетно!

Стефан Стефанов

13.03.2015 GBBG

Дзисей 1

Металната птица от шок се тресе.

/Отказва ми полет с пробито крило./

Моторът от страх все реве и реве...

Поемам към Слънцето – няма "Защо?".

Вълните надигат се – няма небе...

Стефан Стефанов

04.03.2015 GBBG