06 ноември, 2016
03 октомври, 2016
Есен
Кръстосала крака на припек,
Развяваща пола-листа,
Нагазила всред старо жито
При мен е вече Есента.
Жадувам ласките й цветни
Със неочаквани петна.
Палитрата й прекокетна,
Превзема улици, сърца.
Какъв артист, със танци луди
От вятър, пепел и листа,
Спектакъл бурен ни представя
Във омагьосана гора.
Прежуря слънце на премала
И млечните мъгли пълзят.
Небето, иде му да плаче -
Росата вече е слана.
А дъждовете щом изсипят
Товара си върху снага,
Която тръпне ненаситна
И пие, пие радостта...
Ще тръгвам вече, тя ме чака,
Захвърлила пола-листа,
А голотата безсърдечна
Стопява се в нощта-мечта.
Стефан Стефанов
03.10.2016 ГББГ
16 септември, 2016
24 август, 2016
Покрив
По покривите се разхождам тайно, всред хиляди комини и мечти, не се показвам, нека е незнайно къде зимуват есенни мъгли. Там гледката наистина е смела и вятърът не ходи на парад. Там слънцето навсякъде е стелла и всичко е един голям площад - тъкан със обич и безкрайна щедрост, бродиран вещо с падащи звезди. А облаците са памучна нежност, попиваща неканени сълзи. Очаквам Ви, качете се при мене на покрива на чудния ни свят, запазил съм за всеки стряха топла и свобода, с която съм богат. Стефан Стефанов 24.08.2016 ГББГ |
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Pokriv/226896.html#ixzz4IFmZE4yx
17 юли, 2016
14 юли, 2016
Абонамент за:
Публикации (Atom)