Виена

Дори да искам, пак не мога,

Виена, да я наредя

До купата ми със тревоги,

До кратера ми самота.

Тя друго място си хареса,

Имперско място при това

И като истинска принцеса

Го Белведере назова.

Дискретни багри подчертават

Величествените дела.

Ковчежниците строго пазят

Корони, спомени, сърца…

По Дунав носят се вълните

На валсове, карети, дни…

Кафе, сахер, гори виенски…

И малко приказки, нали!

А всичко туй пронизва мощно

Христово копие – съдба.

Загърнат в спомени среднощни

Виена слагам на дланта.

Стефан Стефанов

28.01.2017 ГББГ

Есенно

Децата събират есенна шума

И скачат във нея със смях.

Търкалят се, викат, заравят се цели

И щастие блика от тях.

Без никаква мисъл, напълно свободни,

Насладата пият в екстаз.

Парцалени топки оваляни в радост

Скачам във шумата с вас.

Стефан Стефанов

06.11.2016 ГББГ

Есен

Кръстосала крака на припек,

Развяваща пола-листа,

Нагазила всред старо жито

При мен е вече Есента.

Жадувам ласките й цветни

Със неочаквани петна.

Палитрата й прекокетна,

Превзема улици, сърца.

Какъв артист, със танци луди

От вятър, пепел и листа,

Спектакъл бурен ни представя

Във омагьосана гора.

Прежуря слънце на премала

И млечните мъгли пълзят.

Небето, иде му да плаче -

Росата вече е слана.

А дъждовете щом изсипят

Товара си върху снага,

Която тръпне ненаситна

И пие, пие радостта...

Ще тръгвам вече, тя ме чака,

Захвърлила пола-листа,

А голотата безсърдечна

Стопява се в нощта-мечта.

Стефан Стефанов

03.10.2016 ГББГ

Втори учебен ден

            

     

      След втория учебен ден, седем годишната Габриела към родителите си.

- И не се притеснявайте, че ще закъснеете да ме вземете от училище, защото колкото по-късно дойдете, толкова по-умна ще ме вземете.

Подочул о. Стефан

16.09.2016 Габрово

Покрив

По покривите се разхождам тайно, всред хиляди комини и мечти, не се показвам, нека е незнайно къде зимуват есенни мъгли. Там гледката наистина е смела и вятърът не ходи на парад. Там слънцето навсякъде е стелла и всичко е един голям площад - тъкан със обич и безкрайна щедрост, бродиран вещо с падащи звезди. А облаците са памучна нежност, попиваща неканени сълзи. Очаквам Ви, качете се при мене на покрива на чудния ни свят, запазил съм за всеки стряха топла и свобода, с която съм богат. Стефан Стефанов 24.08.2016 ГББГ

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Pokriv/226896.html#ixzz4IFmZE4yx

Кръстеният Ангел

Стърнището запали си лицето –

Поръси с пепел хиляди очи.

Дюнята потегли към морето

Да разхлади изваяни гърди.

Писмо разгръща бавно хоризонта,

А знаците безкрайни дълбини.

Каквото и да прави висинето,

Кръстеният Ангел не лети.

Стефан Стефанов

17.07.2016 ГББГ

Моме забрави

Брилянтна форма леко се подхлъзна.

От чантата ухае на мечти.

Моряшки възел тихичко проскърца.

На прага седнал споменът не спи.

Дивачката отново е най-плодна.

Манистото пришито най-личи.

Какви фистани – кичести талиги.

Сватбари идат, моме забрави…

Стефан Стефанов

14.07.2016 ГББГ