Най-краткото хайку

Майко!
Майко!!
Майко!!!

Художникът

Художникът

На Иван Цонев /Цидзо/

Прелива бялото платно

От наедрели цветни мазки.

Във Сен Дени изгрява то -

Балканско село с нежни краски.

Наред с модерните платна,

Портрети на коне и хора,

Препускали през пустошта

Към хоризонта без умора.

Носталгията все струи

По тази бащина отрада,

Париж приема твоя вик,

Но няма никаква награда.

А наш Иван във Сен Дени

С кралете френски си приказва

От българско Евангелие

Той притчи тихо им разказва.

Стефан Стефанов

21.07.2017 ГББГ

Златните ръце на Ива

Топлите ръце на Ива съгряват мекото тесто,

Когато бухне го завиват с месал от бабино платно.

А после огнените ласки изпичат хляба до кора,

Уханна сочност се разнася от наедрялата снага.

Разчупиш ли го, с пара сладка изригва селският вулкан,

А маслото във миг се стича, като че лава в океан.

Поръсен с шарена наслада, току от родния Балкан,

Превръща се във сила свята изхранила и кон и Кан.

А златните ръце на Ива почиват в скута на нощта

Та утре пак да сътворяват вълшебство за съпруг, деца…

Стефан Стефанов

16.07.2017 ГББГ

Без звук

Синьо лято е.

Мравките пият вода,

Тихо без звук.

Стефан Стефанов

07.07.2017 ГББГ

Бомбуси

Летящите бомбуси,

Жълто искрящи,

Пият нектара суров.

Стефан Стефанов

08.06.2017 ГББТ

Косач

На обед вече целият съм мокър

И слънцето любовно силно жари,

Косата ми на дядо ми е набор,

А брусовете дар са от баща ми.

Звъни стоманата - тревата стене,

Уханни билки вливат се в кръвта ми

Със всяка стъпка ставам все по-мощен,

Откосите изпитват милостта ми.

Изчукал съм с чукчето острието

В ръцете ми то тръпне като живо,

А песента му гали ми сърцето,

Което иначе е малко диво.

В ливадите потънал съм до кръста,

Краката ми са боси, изранени,

Ръцете тежки със железни пръсти,

Очите пък до болка зачервени.

Би трябвало да падна от умора

Да се завия с сянка изцедена,

Но две крила повдигат ме безплътно -

Косачо, днес е твоята вселена.

На дядо си от силата орисан

От бащината зверска упоритост,

Въртя косата с детска благодарност,

А във душата ми е блага ситост.

Стефан Стефанов

27.05.2017 ГББГ

Златен сонет

Приветствам гордите чела –

Нежни цветове.

Уханните им светове

В облаци мъгла.

Префинената им снага,

Цветния разкош,

Неподозираната мощ,

Скритата тъга.

Достойни са за красота -

Искрици нежност.

Достойни са за младостта.

Дарявам ти ги с радостта,

Пропита с вечност –

Печат и знак на любовта!

Стефан Стефанов

26.05.2017 ГББГ