11 декември, 2020

Готов съм


 


Отивам да отворя на провала

Бутилка със пенлива красота,

Свидетелство за моята възхвала

И Твоята неземна доброта!

 

Да пият всички с устни умилени,

Да напоят душевния пожар

Та радостно да литнат укрилени

От тайнството на Твоя дивен дар.

 

В просторите на дух и благодатност

На светлина, потънала в разкош,

Усещайки в крилата си приятност

От полъха на непозната мощ.

 

Взривявам вече всякакви предели

Със красота – спасител на света

И няма нийде никакви раздели,

Готов съм вече, чакам Те, ела!

 

Стефан Стефанов

11.12.2020 Чавей

10 декември, 2020

Есхатологично

 

Приготвям се, подготвям се по малко

За полета оттатък и отвъд,

Когато ме напусне красотата

На шарената безподобна плът.

 

Стефан Стефанов

09.12.2020 Чавей

09 декември, 2020

Плерома

 

Нямам никакви стремежи,

Нито цели, ни мечта.

Нямам нищичко и вече…

Май се казва пълнота!

 

Стефан Стефанов

09.12.2020 Чавей

Снежна идилия


 

Художник Иван Христов - Грога

Снегът наметна мощните ми плещи

С ажурен шал от бяло вещество.

Прегърна ме, обледенен, горещо

В очакване на пищно тържество.

 

Поканих го, нали ми е приятел,

От радост той така се разигра,

Че всички къщи станаха гърбати,

А кучето във плевнята се свря.

 

Прекрасен свят на бялост и на хубост.

Прекрасен сняг на чистота богат.

Вода съм аз, извираща щастливо,

А ти си моят верен кръвен брат.

 

Стефан Стефанов

09.12.2020 Чавей

07 декември, 2020

Бавна целувка


 


Целувам бавно, никъде не бързам…

Нощта е дълга като чифт бедра.

Напивам се от твоите парфюми

Без капка алкохолна самота.

 

Целувам бавно, ти не бързаш също,

Разхвърляш нежно някакви неща

И в хаосната стая разцъфтяват

Като в градина множество сърца.

 

Целувам бавно, даже се забравям

И устните ми лепнат като мед.

Каква омая идва от безкрая!

Преди не беше, явно ще е след...

 

Стефан Стефанов

07.12.2020 Чавей

Италианска вечерня





Я, хайде да направим тази паста

Със повечко от оня пищен сос

И да не жалим много Грана Падано,

А да настържем повечко разкош.

 

Защото то, Просекото е потно

И Мина пей Анкора от душа,

Но няма как Италия да стане

По-хубава без Мирис на жена.

 

Стефан Стефанов

07.12.2020 Чавей

06 декември, 2020

Бял квадрат

 



 

 

Безпаметно заспалите дървета

Пречупват се под снежния юрган.

Хвърчат искри от закъсняло лято

Запалени от юлски ураган.

 

Декември е и майстор, и вълшебник,

Преобразуващ пищни цветове

Във бял квадрат, рисуван безподобно

На фона на свръхбели светове!

 

Стефан Стефанов

06.12.2020 Чавей