Бяла
котка
Във
бяла постеля,
Лежи
до смях мързеливо.
Вън
също е бяло
И много
красиво,
Но
тя аристократично
Го
проспива.
Тя
е топла
И доста
игрива,
Гальавница
нежна -
Пухаж.
А
вън е люта,
Прелюта
зима,
С пракрасни
форми
И бели
картини,
Галерия
съща – визаж.
Но
тя предпочита
Камини
с комини
И небрежно
пропуска
Този
пасаж.
Лежи
и не мърка
Във бялата
стая,
Безкрайната котка кураж.
Да
ще излезе
Пак
на паважа,
Но
днес подиумът
Е ваш.
Стефан
Стефанов
17.01.2021
Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Животът е затвор, в който всички влизаме с доживотна присъда.
Стефан Стефанов
16.01.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Витата
стена
С бяла
снежност награди
Своята
снага.
Стефан
Стефанов
15.01.2021
Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Още
пазя аромата
На
дъхавата ти снага:
Пустинна
кожа, южен вятър,
Нахапана
да кръв уста.
Вълните
от коси се плискат
По
раменете на нощта
И заличават
с нежни ласки
Издайническите слова!
Потъва
в тъмното покоя,
Преследван
тайно от страстта.
Припомням
хиляди парфюми,
А трябва
само стрък трева.
Стефан
Стефанов
14.01.2021
Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Щастието
ме подгони.
Бягам
бързо, но уви…
Бях
приклещен,
Що
да сторя?
Скочих
в мътните води.
Не
помогна.
То
се хвърли
Във
дълбокото след мен…
Още
имаше надежда…
И
за да не падна в плен…
Литнах
с ветрени крила
Към
небесните простори
За
заветна свобода.
Още
в полета почувствах
Вятър
как ме обгради
И започна
да се гали,
Като
котка във мечти.
На, предавам
се.
Не
мога,
Да
се боря вече с теб.
Щастие,
печелиш честно
Вятърничавото ми сърце!
Стефан
Стефанов
14.01.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Прехвръкват
всякакви летливи твари
И щурат
се във черната ми нощ.
Но
щом накацат по косите стари,
Оказват
се снежинки – чист разкош!
Стефан
Стефанов
13.01.2021
ГББГ
Тя
крие се, но ето я следата,
Оставена
на прага ми смутен.
Да
я намеря – иска самотата
И прилаская
сгушена във мен.
Ела
отново, тръгвам да те търся,
Изгубена
във белия разкош.
Разтворена
като крило на птица
В атака
за издигане и мощ.
Стефан
Стефанов
13.01.2021
ГББГ
