Сухата чешма

 

Тя чакаше сама при „Сухата чешма“.

Моравата бе ширнала зелено.

Какъв разкошен ден: слънце, синева,

но в менците бе празно и студено.

Та кой ли ще напий таз призрачна вода, –

имане между двама неделено.

Отново е сама при „Сухата чешма“.

Моравата ѝ каза: прекалено!

 

Стефан Стефанов

26.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Той не може без нея

 

 

Той без Милена не може

да легне в тясното ложе.

 

Само се с нея повива,

повива още завива.

 

Само се с нея опива

и после сладко заспива.

 

Че ѝ се кожа усеща

като жарава гореща, -

 

гори изгаря, не трае,

дорде го хептен омае,

 

уж с нея да се отмори,

а то ми вече зазори!

 

Стефан Стефанов

24.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

МИСТИКЪТ И НИМФОМАНКАТА

 

                

 

Здравейте. Не откривам нищо. Всичко винаги е било знайно.

Но историите си заслужават.

На земен план противоположностите се привличат. Но на духовен се привличат подобностите.

Сега възприемам всеки човек като: интелигентно, етично, разумно, осъзнато и духовно същество и съм обграден само с такива. Нещо повече, срещам само такива. Но не винаги е било така.

Като силно вярващ, мразех комунистите от все сърце. Те бяха олицетворение на мракобесието. Пълни атеисти, богоборци и човеконенавистници – самото въплътено злото. Имах това право.

Напълно естествено и те ми отговаряха със същото, и то в по-голяма мяра, виждайки в мен: мракобесника, абсолютно заблудения и безнадеждно отчаян враг.

По време на студентстването ми в Духовната академия те не пропускаха и ден, спираха ме за проверки в центъра на столицата, по която и затънтена уличка да минавах. Ненавистта и от двете страни бе тъй явна и брутална, че убийството направо бе начертано в очите ни.

Те с удоволствие биха ме пратили в небитието, ако бяхме се срещнали няколко десетилетия по-рано. А аз с радост бих ги изпратил при Създателят, срещу, когото те се бореха,  утвърждавайки на всеослушание, че Той не съществува.

Но това се промени в един единствен миг.

Разхождахме се с моята духовна сестра – нимфоманката – покрай НДК. А там с автобуси от цялата страна бяха докарани, за поредния им конгрес, десетки хиляди комсомолски активисти, бъдещи членове на партията, бъдещи привилегировани членове на осакатеното ни общество.

Автобусите бяха безкрайна редица, а в тях те: облечени в сини ризи и червени вратовръзки. Абсолютен хитлерюнген.

Гледаха ни през прозорците на автобусите, както затворените в аквариум рибки гледат волно летящите в простора птици.

Още тогава осъзнах, че гледката е потресаваща. Умрелият от глад, брадат и дългокос студент мистик и напращялата му от страст духовна сестра, пореха въздуха на свободния щастлив живот около притихналото множество конформисти, очакващи бъдещи блага. Завистта, самосъжалението и тихата тъга в очите на тези момичета и момчета, осъзнаващи в този момент истината за собственото си битие, промени всичко.

Започнах да ги разбирам, да ги съжалявам и да ги окайвам.

Веднага и те ми отговориха със същото.

Бе невъзможно да си намеря свястна служба с тази моя диплома, но колкото пъти отивах при първия в града, да му държа сметка за това, той толкова пъти ми намираше служба по-мой вкус, без допълнителни уговорки и задни мисли. Явно съжалението и милостта вземаха връх над партийните директиви.

        Но и това мина, и се появи тя - Любовта.

Вече не ги съжалявах и окайвах, а ги обичах, както и Христос враговете си. Взех ги във вечерните си молитви и ето:

Той дългогодишният член на партията, комунистът и неверник ми даде дъщеря си за жена. И направи това с явна радост, и без никакви въпроси, и условия, сякаш дълго бе чакал точно мен – мистикът, който не прави никакъв компромис нито с вярата си, нито с етиката си.

Та ето ме сега, обграден само от обичащи човеци.

Слава Тебе Господи, слава Тебе!

П п

А, нимфоманката ли? Тя продължи периодично да се омъжва. Нали има право на пет „законни“ църковни венчила.

 

Незаспиващият

07.01.2019

 

 

Блазе на мома Милена

 

Милено, либе хубаво,

хубаво, още любаво.

Много си либе омайно,

но си ми никак незнайно

за тази пуста постеля,

за тези нощи под козяк,

за тези тъмни тъмници.

Я ми се моме Милено, 

постегни малко, натъкми,

че си ми къща подреди

и си ми маса нареди.

Да дойда ази от странство,

че да те с дари насипя:

злато, коприна, маргарит,

сърма и друга премяна,

коя, от коя по-скъпа,

по-скъпа и по-лепотна.

Че да се с тебе погалим,

само по огън остали

във тъз ми нощна тъмница.

Че да си викаш на воля

дорде петлите пропеят.

Та цяло село да чуе,                                       

да чуе, и да си каже:

Стефан се върна – аферим,

блазе на мома Милена!

Стефан Стефанов

19.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно психотерапевтите

Дядо ми е най-добрият психотерапевт на Габрово и на прилежащите му Североюжни Българийки. Е, и аз не си падам по-долу! Но думата не е за това. Тя е съвсем за друго.

А то е, че щом дядо ми каже за някой, че е идиот, то, той е точно такъв.

И ако не е тайна, за кого казва, че е идиот, дядо ти?

Ами за всички чедо, за всички!

Стефан Стефанов

Чавей 

19.03.2023

Люлчина песен

Люлчина песен за теб,

мое дете неродено,

пея, незнайно защо

в нощите тъмноголеми.

Тя се полюшва, звъни

в чистия лад на мечтите.

Търси те мое дете -

иска със теб да скита.

Тихичко, нежно звучи -

песен от обич нескрита.

Относно екологията

 

До сега не бях се замислял, но и това стана.

Осъзнах, че котката ми пикае безцеремонно и безсанкционно из двора ми.

Котко, защо го правиш? – отправих ѝ строго запитване аз.

Защото съм зелена. – каза тя през мустаци: а ние зелените сме за екологията. Защото какво сме ние котките без екология? – запита тя сама себе си, и сама си отговори: едното голямо нищо.

Това ме порази. Наистина котката ми беше зелена и екологично радикално настроена. Взех твърдо решение да последвам примера ѝ, и започнах гол да пикая из двора си. По някое време комшиите ме забелязаха и се разврякаха, че съм пикаел из двора си гол, и съм смущавал, и нарушавал патриархалния селски бит.

Отговорих им, че съм зелен еко активист, но те веднага ме парираха с очевидното изобличение, че въобще не съм зелен, а само космат. Бяха прави. За да оправя нещата си купих зелен камуфлажен костюм за пикаене из двора, е и за нелегално рязане на дърва в гората, но главното беше пикаенето – зер, екологията на първо място, а чак после рязането на дървета.

Комшиите ми се примириха, защото и те си пикаеха из дворовете и режеха нелегално дърва, и то доста отдавна.

В заключение мога с гордост да заявя, че нашето село, от изостанало пасторално такова, се превърна в супернапредничавозеленоекологично.

А гората ли? Какво да ви кажа, намалява, но забележете - бая  екологично!

Стефан Стефанов

Чавей 18.03.2023