skip to main |
skip to sidebar
Омилии среднощни
Хортувамe си ката вечер
Допрели белите глави.
Брадите – дълъг път сърдечен,
Приглаждаме да не боли.
Във тез омилии среднощни
Блестят каратови звезди,
Избухват ядрени разкоши,
Вселени раждат се дори.
За да прогледна в мрак вековен
С духовен взор дари ме Той.
Показа ми света чаровен
И го направи само мой.
Дори и дума да не сторя
Разбира Той що иде реч.
С вселенските дела небрежи,
Но мен не пуска надалеч.
Тъй наще срещи катадневни
Завършват във среднощен час.
Безценна близост, безподобна,
Поискайте си и за вас!
Стефан Стефанов
10.09.2009 GBBG
Крадеш ли облаци червени
От зазорилото небе?
Напиваш ли от мрачината
С напукано от скръб сърце?
Разпалваш ли безумни клади
За собственото си дафе,
Или се сливаш с тишината
Потапяйки се във море?
Осмисляш ли смъртта уханна
На теменужка всред поле?
Попива ли гърба ти черен
Блестящо слънчево парче?
Въпросите не свършват тука,
Задава ги от векове,
Животът - весело разгърден,
С очи на палаво дете!
Стефан Стефанов
23.11.2009 г. GBBG
Бабет отива на война
Бабет, отива на война,
Тя всичко си е взела
Червило, късата пола
И розова дантела.
Прибавила е към това
И най-полезни вещи
Корсета, шапката с пера
И две червени свещи.
На токчета се покачи
И камуфлаж навлече.
Във униформа на сестра
Снагата си облече.
Любовната тръба тръби,
Приканва за атака.
Бабет, се хвърли с боен вик,
Тя само туй и чака.
На бойното поле – страхът,
За всички е родина.
Но не и нашето дете,
То бий се за двамина.
Бабет – любовната сестра,
На всички е в услуга
В окопите на сладостта
Кат нея няма друга.
Снаряди и картеч навред,
Сърца изпоранени,
Превързва сръчната сестра,
А милва и пленени.
Война – наречена Любов.
Във нас се разиграва.
Молете се до сетен дъх
Бабет, да е тадява!
Стефан Стефанов
13.11.2009 г. GBBG
Ръченица
Съсипа ме, размаза ме Светът!
А после Той - Животът, ме подхвана.
Заби в окото ми къс планина,
А в другото и двата океана!
Лицето ми във свежест натопи.
Ливади ширна по снагата тънка.
Изкъпа ме със слънчеви води,
А песента Му беше медно-звънка!
Навсякъде разцъфнаха цветя
И ледове усмихнаха се вито.
Проблясъци, зари и синева
Пометоха прогнилото ми сито.
Май, нямаше да мога да Го спра,
Превземаше и сетните ми кули.
Навлизаше в сърцето на страстта
И глухите държеше да са чули!
Предадох се. Светът, ме сръчка пак.
Животът, се зарадва за двоица.
Преметнахме ръце през рамена
И заиграхме ситна ръченица!
Стефан Стефанов
02.11.2009 г. GBBG
