САНТОРИНИ
Всяка година през август се изправям пред дилемата: Рим – ремонт, Равена – ремонт, Ривиерата – ремонт. Тази година реших драстично да променя статуквото и избрах: Санторини или ремонт? Отговорът бодро изскочи от сенчестата пристройка зад къщата. Дааа, Ремонт! Речено - сторено. След известни къртачески и бетонджийски палави дейности, дойде ред и на боядисването. Цветовете сами се нанесоха в новото си жилище. Бяло варосани стени и морско синьо боядисани врати и прозорци. Те ти го и Санторини. Мислех да мина с един ослепително син леген пълен с чешмяна вода, но това не се прие много добре от по-нежните и префинени същества, участващи на равна нога в това приключение. Приятел домъкна от някъде порцеленова мивка и казa - Търси майстор. Готово. Веднага звъннах на човека. Дойде майсторът на оглед. Гледа, смята и каза - Дай 60 лева за части. Изпращам ти моя помощник, а аз ще дойда по-късно. Така и стана. Дойде момчето и започна здраво да кърти и подготвя. По някое време се появи и майсторът, седна до мен на пейката и започнахме дружески разговор. От време на време майсторът ставаше, отиваше до помощника си и казваше – Чакай да помисля. Тук трябва мисловна дейност. А после нареждаше по устабашийски – Направи го така. След някой и друг час ремонтът бе завършен. Направихме пробата. Водата с радост се изля от новата канелка и бодро пое по направо изрисуваните тръби. Великолепно! - Колко да давам? Попитах аз. – 100 лева, да си разделим с колегата по 50. Рече майсторът. Той е висок 170 см. и тежи 160 кг. Явно бе, че неговата тарифа не бе нито на точка, нито на час, а на килограм живо тегло. Платих като ...Тъй, че за следнащият ремонт качете майстора първо на кантара за да сте хаберлии какво ви се пише.
Стефан Стефанов
26.08.2011 GBBG
