Възползвайки се от нескритият ми пресантиман към
невероятната Индия и прилежащите й Хималаи, една позната, успя така да ме оплете,
че да ми продаде парче „розова хималайска сол”.
В
изпълнение на съответната рецепта започнах приемането й рано сутрин в стократно
разредена доза в чаша вода.
Хареса ми. Постепенно започнах да
соля и ястията на трапезата си. В началото по малко, но скоро се пристрастих и
количествата сол силно нараснаха.
Трябваше
да се сетя, че това ще се плаща, по някакъв начин, но чак пак по такъв...
Сега
рева като хималайска мечка, точно в сюблимният момент.
Жените
се втрещяват и настръхват, но кой знае защо не бягат, нито пък тя -
ДИСТРИБУТОРКАТА!?
СС
27.09.2011 GBBG