Дните

Безпризорни са дните

Безответен смеха

Малко пъргаво жито

Сръчен сърп на луна

На мечтите в безкрая

На звездите в праха

Шляпат боси копита

Пее волна душа

Непонятно начало

Пъстро цвете с крила

Безметежие бяло

Лековити слова

Премирени със мрака

И загърнати в стих

Насред късното лято

Лягат в погледа тих

Стефан Стефанов

30.03.2013 г. GBBG

Постът в цифри

Постът в цифри

                Изключителната важност на поста при Православието е засвидетелствана както от многобройни изказвания на свети отци, аскети, постници, пустинници и благочестиви старци, така също и от строгата подредба, сериозната продължителност и големия брои на постните дни извън установените: Велики, Петрови, Богородични и Коледни пости.

                Защо светата ни Църква държи толкова много за спазването на постите? Отговорът е изключително простичък и ясен. През време на поста, людете  ограничават своята материална човешка природа и се повдигат, току да достигнат ангелските чинове. Въздържанието от храна, общение между половете, контролът над сетивата и страстите, тъй променя духовният облик на хората, че те засияват и се озаряват като едни ангели. Не случайно пиша в множествено число, защото когато цялата християнска общност пости, даровете придобити от този общ подвиг са много по-осезаеми, спрямо този, който пости сам.

                Никак не е за пренебрегване постоянната атака срещу постещите вярващи християни  от светски среди с псевдонаучни аргументи и от протестантски и сектантски такива с псевдобогословски. Има дори призиви от определени парахристиянски деноминации за отпадане на поста въобще.

                Позволете ми да ви представя един прелюбопитен документ от църковните архиви, с който да илюстрирам гореказаното и от който да се придобие ясна представа за тогавашната църковно-религиозна реалност. Документът е от  1916 г., а според данните от него броят на постещите през Великия пост в Габрово са 8 428 човека, което се равнява на почни цялото тогавашно население. Най-близките години, до тази, за които се намират данни от Национален Статистически Институт,^[1] „citypopulation.de“,^[2] „pop-stat.mashke.org“,^[3] Географски институт при БАН^[4] са: 1910 г., тогава населението на Габрово е наброявало 8 423 души и 1934 г. когато населението вече е било 13 668 души.

                Оставям изводите за вас скъпи приятели.

О. Стефан

25.03.2013 г. Габрово

 Сведения
За броятъ на причастниците и изповедниците в Габровската духовна околия през Велики, Петрови, Богородични и Коледни пости

Енория	Градче или     село	Брой на причастниците				Брой на изповед ниците	Забележка
		Велики пости	Петрови пости	Богоро дични	Коледни пости
Църква Свети Йоан Предтеча	гр. Габрово	2544	35	1035	1448
„ Св. „ Богородица	„	3500	380	2645	2800
„ Св. Троица	„	2384	-	739	1193
„ Рожд. Пр. Богородици	с. Мичковци	238	16	116	285
„ Св. Атанасъ	„ Жълтешъ	1311	-	683	946
„ Св. Пророк Илия	„ Боженци	349	10	143	568
„ Срет. Господне	„ Кметовци	733	-	324	357
„ Св. Никола	„ Поповци	1330	-	454	760
„ Вв. Пр. Богородица	„ Раховци	400	1	202	295
„Св. Параскева	„ Враниловци	1424	58	883	811	230
„ Рожд. Пр. Богородици	„ Козирогъ	1510	-	842	644
„ Св. Арахангелъ	„ Трънито	529	-	410	301
„ Св. Димитъръ	„ Гарванъ	894	23	289	184	192
„ Св Бесребреници	„ Топлешъ	902	3	310	1019	35
„ Св. Арахангелъ	„ Кая башъ	-	-	-	-	-	Няма църкова
„ Покр. Пр. Богородици	„ Топлешъ	785	6	250	457	51
„ Св. Йоан Предтеча	„ Балани	382	-	283	127
„ Св. Никола	„ Саботковци	760	110	330	378
„ Св. Параскева	„ Лесичарка	1669	6	320	1030
„ Св. Йоан Рилски	„ Бичкиня	756	2	654	721
„ Св. Арахангелъ	„ Нова Махала	1080	-	-	280
„ Св. Димитъръ	„ Златари	776	4	386	444	2
„ Св. Димитъръ	„ Етъръ	120	-	350	460
„ Вв. Пр. Богородици	„ Армени	768	30	400	1200	30

Гр.  Габрово 1/II 1916 година

Габровски арх. Наместникъ Сокол. Христо Т. Вуцов

***

Забележки: В горната таблица е допуснато е едно повторение - село Топлеш е вписано два пъти. Вярното му място е след храм „Покров на Пр. Богородица”, а след храм „Свв. Безсребреници” ще трябва да стои с. Недевци. 

В село Златари никога ни е имало църква, да се чете Копчелии.

Кая баш е днешното Здравковец.

/о. Стефан/

Вкусите и видите, яко благ Господ!

„Вкусите и видите, яко благ Господ!”

/Причастен/

Чрез този настоятелен и в същото време изключително простичък призив се обяснява цялата главозамайваща и твърде усложнена наука, наречена богословие. Това e най-добрият пример за същността на вярата, религията и Бога! Никакви свръх сложни теории, никакви ослепителни доктрини и никакви, ама наистина никакви витиевати сказания не са в състояние да обяснят Необяснимия. Никакви супер апологетични аргументи, никакви зашеметяващи мисионерски подвизи и никакви, ама никакви перфектни догматически постулати не са в състояние да се противопоставят на същината на това изречение. Единствено единението с Бога,  причащаването с Него, придобиването на опитност за Него са възможният начин за Богопознание! Свръх естествената простото на призива го прави напълно разбираем зов за всяко духовно същество  – Вкуси,  тоест  Опитай.  Това е точното указание за единственото възможно познаване на Бога – чрез личен опит!!!

Конец  и Богу слава!

О. Стефан

19.03.2013 г.