Постът в цифри
Изключителната
важност на поста при Православието е засвидетелствана както от многобройни
изказвания на свети отци, аскети, постници, пустинници и благочестиви старци,
така също и от строгата подредба, сериозната продължителност и големия брои на
постните дни извън установените: Велики, Петрови, Богородични и Коледни пости.
Защо
светата ни Църква държи толкова много за спазването на постите? Отговорът е
изключително простичък и ясен. През време на поста, людете ограничават своята материална човешка природа
и се повдигат, току да достигнат ангелските чинове. Въздържанието от храна,
общение между половете, контролът над сетивата и страстите, тъй променя
духовният облик на хората, че те засияват и се озаряват като едни ангели. Не
случайно пиша в множествено число, защото когато цялата християнска общност
пости, даровете придобити от този общ подвиг са много по-осезаеми, спрямо този,
който пости сам.
Никак
не е за пренебрегване постоянната атака срещу постещите вярващи християни от светски среди с псевдонаучни аргументи и от
протестантски и сектантски такива с псевдобогословски. Има дори призиви от определени
парахристиянски деноминации за отпадане на поста въобще.
Позволете
ми да ви представя един прелюбопитен документ от църковните архиви, с който да
илюстрирам гореказаното и от който да се придобие ясна представа за тогавашната
църковно-религиозна реалност. Документът е от 1916 г., а според данните от него броят на
постещите през Великия пост в Габрово са 8 428 човека, което се равнява на
почни цялото тогавашно население. Най-близките години, до тази, за които се
намират данни от Национален
Статистически Институт,[1] „citypopulation.de“,[2] „pop-stat.mashke.org“,[3] Географски институт при БАН[4] са: 1910 г., тогава населението на Габрово е наброявало 8 423
души и 1934 г. когато населението вече е било 13 668 души.
Оставям
изводите за вас скъпи приятели.
О. Стефан
25.03.2013 г. Габрово
Сведения
За броятъ на причастниците и изповедниците в Габровската духовна околия през Велики, Петрови, Богородични и Коледни пости
За броятъ на причастниците и изповедниците в Габровската духовна околия през Велики, Петрови, Богородични и Коледни пости
Енория
|
Градче или село
|
Брой на причастниците
|
Брой на изповед
ниците |
Забележка
|
|||
Велики пости
|
Петрови пости
|
Богоро
дични |
Коледни пости
|
||||
Църква
Свети Йоан Предтеча
|
гр.
Габрово
|
2544
|
35
|
1035
|
1448
|
||
„ Св. „ Богородица
|
„
|
3500
|
380
|
2645
|
2800
|
||
„ Св. Троица
|
„
|
2384
|
-
|
739
|
1193
|
||
„ Рожд. Пр. Богородици
|
с. Мичковци
|
238
|
16
|
116
|
285
|
||
„ Св. Атанасъ
|
„ Жълтешъ
|
1311
|
-
|
683
|
946
|
||
„ Св. Пророк Илия
|
„ Боженци
|
349
|
10
|
143
|
568
|
||
„ Срет. Господне
|
„ Кметовци
|
733
|
-
|
324
|
357
|
||
„ Св. Никола
|
„ Поповци
|
1330
|
-
|
454
|
760
|
||
„ Вв. Пр. Богородица
|
„ Раховци
|
400
|
1
|
202
|
295
|
||
„Св. Параскева
|
„ Враниловци
|
1424
|
58
|
883
|
811
|
230
|
|
„ Рожд. Пр. Богородици
|
„ Козирогъ
|
1510
|
-
|
842
|
644
|
||
„ Св. Арахангелъ
|
„ Трънито
|
529
|
-
|
410
|
301
|
||
„ Св. Димитъръ
|
„ Гарванъ
|
894
|
23
|
289
|
184
|
192
|
|
„ Св Бесребреници
|
„ Топлешъ
|
902
|
3
|
310
|
1019
|
35
|
|
„ Св. Арахангелъ
|
„ Кая башъ
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Няма църкова
|
„ Покр. Пр. Богородици
|
„ Топлешъ
|
785
|
6
|
250
|
457
|
51
|
|
„ Св. Йоан Предтеча
|
„ Балани
|
382
|
-
|
283
|
127
|
||
„ Св. Никола
|
„ Саботковци
|
760
|
110
|
330
|
378
|
||
„ Св. Параскева
|
„ Лесичарка
|
1669
|
6
|
320
|
1030
|
||
„ Св. Йоан Рилски
|
„ Бичкиня
|
756
|
2
|
654
|
721
|
||
„ Св. Арахангелъ
|
„ Нова Махала
|
1080
|
-
|
-
|
280
|
||
„ Св. Димитъръ
|
„ Златари
|
776
|
4
|
386
|
444
|
2
|
|
„ Св. Димитъръ
|
„ Етъръ
|
120
|
-
|
350
|
460
|
||
„ Вв. Пр. Богородици
|
„ Армени
|
768
|
30
|
400
|
1200
|
30
|
Гр. Габрово 1/II 1916 година
Габровски арх. Наместникъ Сокол. Христо Т. Вуцов
***
Забележки: В
горната таблица е допуснато е едно повторение - село Топлеш е вписано два пъти.
Вярното му място е след храм „Покров на Пр. Богородица”, а след храм „Свв.
Безсребреници” ще трябва да стои с. Недевци.
В село Златари
никога ни е имало църква, да се чете Копчелии.
Кая баш е днешното Здравковец.
/о. Стефан/
Няма коментари:
Публикуване на коментар