Притискам се, съгрявам се,
треперя.
От щастие като листо трептя.
Дърветата нехайно си говорят.
Животът месен е с възкисел квас.
А мравките налазили гърба ми,
Разхождат се пияни от страха…
Потайна сочност ляга помежду ни.
Пропява времето с неравен глас.
Отварят се забравени прозорци.
Самотна птица рее се в екстаз.
Защо да търсим златни хоризонти?
Красиво чудо зрее вътре в нас.
Стефан Стефанов
07.01.2014 GBBG