За дишащите да си поговорим

Бронзови момичета във парка

Със бляскави от щение гърди,

Срещат слънцето под синята му арка

И едрите – балканските звезди.

А истинските - живите девчата,

Замислени, загледани встрани,

Пропускат да се срещнат със ръката,

Галеща метални красоти.

Ех, бронзови шедьоври под небето

На дишащите дайте тази нощ

Да бухне бухал, да ухай полето,

Да блесне поглед с цялата си мощ.

Извивките, пулсациите сочни,

Потайните горещи светове

Да спрат да бъдат бледо непорочни,

А да избухнат в ярки цветове.

Стефан Стефанов

19.03.2019 ГББГ