Безплатна Любов

 

 

Веднъж Любовта

Предложи ми чай

И място във нейното ложе.

Учудена бях и казах през смях:

Любов ли? Да пробваме, може!

Бленуван разкош

И приказна нощ

Насрещният вятър помете.

Без смисъл, без ред,

Без стил на поет

И пясък в очите ми смете.

От срам и от яд,

От малко инат

Въртях се без дъх и посока.

А тя, Любовта

Танцуваше валс

И сипваше жар във потока.

Със поглед нагоре

Зададох въпрос:

След толкова болка?

-         Отговор прост:

Сметките плащай човече!

 

Милена Милчева

23.03.2022 ГББГ