Моята
китара
може
да плаче само блус –
бавен,
среднощен,
любовен
блус.
Има
само шест струни,
но
безброй среднощни сълзи –
вибрации
любовни,
само
за теб.
Бавна
среднощна ръка
по
грифа на твоите струни.
Бавна
любовна река
по
водопада на твоите извивки,
резонира
със радостни сълзи.
Стара
е мойта китара
и блусът,
блусът е бавен.
Вие
двете така ме заливате.
Вие
двете така ме опивате…
А
можете само блус –
бавен,
среднощен!
Стефан
Стефанов
31.07.2023
Чавей
Това
не може тъй да продължава:
пространството
и времето и аз,
и нещо
ново, също и забрава…
Събуждай
се, събуждай се Садхак!
Стефан
Стефанов
21.07.2023
Чавей
Прах
до колене, кал до уши.
Цял
ден навънка, цял ден игри.
Детство
вълшебно, безкрайно дори.
Със
щастие пълно, живяно в лъчи.
Несекваща
радост струящи води.
Чиста
наслада за млади души.
Чавей
16.07.2023
Стефан
Стефанов
Бъди
Христос
Тук
Сега
Не
искай
Дай
Раздай
Сърцето
си
Докрай
Разтваря
се
Душата
В Празнотата
Както
Капка
Във
Вадата
Щастие
Любов
Безкрай
Красиво
е
Владимир
Георгиев
На Влади
Безличен!
Безподобен!
И Незнаен!
Единствено
възможен
при
това.
Това
е Той,
без
никаква
възхвала.
А
най-прекрасно,
всъщност
-
Аз!
Откриването на тазгодишното издание на “Сцена на вековете“, поради атмосферни причини, бе в Музикално-драматичния театър “Константин Кисимов“, който е току на главната улица. Това събитие може да се запомни с няколко прелюбопитни или не, момента.
Но да започнем по реда на представянето.
Половин час пред да се вдигне завесата, на парадното
стълбище пред Театъра се бяха вече настанил няколко достолепни дами във вечерни
тоалети до пети, в едната ръка с папираса, а в другата с чаша запотено пенливо
вино. Демонстрацията на превъзходство над нищо неподозиращите за съществуването
на операта като изкуство “исторически столичани“ от Поликраище и околностите,
бе направо поразителна.
Но какво се случи след като всичките тези дами заеха местата
си на привилегированите първи два реда на балкона? Е това беше изненада дори за
мен. След като осветлението угасна и диригентът даде начало, всичките те, като
по команда станаха и напуснаха оперния театър.
Ако това бе пиар кампания, на феста, на театъра, на самата
бургаска оперна трупа, или дори на самите дами, то това бе брилянтно, и в
същото време доста жалко представление.
Но не, не те бяха гвоздеят на откриването.
Преди да започне оперното представление, думата бе дадена и
на директора на Бургаската опера, които бе явно много раздразнен от липсата на
хора както в галерията, така и на балкона и си позволи да нарече всички други
великотърновци идиоти, по един достатъчно извъртян начин.
До тук добре. Но се оказа, че в неговия спектакъл звездата
не бе нита Ренато, нито Ричард, а единствената пианистка в състава, която когато
нямаше ноти, а това бе в повече от 90 процента от времето на спектакъла, слушаше
с безжични слушалки музика и то съвсем не от тази опера и постоянно чатеше по
телефона с кого ли не. Не, че барабанистите не правеха същото. Не че духачите
от медната постоянно не си разправяха смешки. Не че един не се държеше през
цялото време за главата, като ли се чудеше, къде ли, и защо ли е попаднал там.
Не, че диригента не дирижираше седнал. Но звездата на бала бе клавирното момиче,
за което откриването на оперен фестивал, не е събитие струващо си нейното
внимание, а свиренето в оркестър – въобще.
До тук също някак си се ядва. Но това, че театърът е отдал
под наем помещение превърнато в бар, в които блъска зверска раб музика и то по
време на спектаклите на същия този театър, и супер басът ви съпровожда чак да
вашето кресло на балкона. Това вече, драги ми културтрегери е изобличително
доказателство за вашата абсолютна несъстоятелност.
Честито на победителите в играта на безкултурие.
09.07.2023
Изкачва
се бавно малкото влакче по железния път.
Всъщност
бърза, колкото може, за да ме приближи до моята любима.
Моята
любима Хава, има най-широките шалвари и най-широката усмивка.
Сили
се малкото влакче да стигне до нея, но няма да може.
Защото
тя живее в най-непрестъпния кашлак.
Защото
нейното сърце е най-непристъпно.
Извива
се и скрипти по завоите малкото влакче.
Но
най-голяма извивка има дъгата, изгряла над моята любима Хава.
А
нейната снага има най-красивите извивки.
До
червено се е нажежило малкото влакче на любовта.
Но
нейната любов е още по гореща.
А аз
отдавна искам да изгоря във нея.
Стефан
Стефанов
09.07.2023
Чавей
Слънцето
залезе в очите ти.
Скри
се дълбоко във тях.
Но ярки звезди в черните ириси,
ме
пронизаха сякаш съм мрак!
Стефан
Стефанов
02.07.2023
Чавей
