24 октомври, 2025

Прозрачност

 




Прозрачността съвсем не е причина

за хрупкавост на чаши от кристал.

По тънак лед се плъзга небосвода,

прозрачен лед, до космоса възстал.


Във него леденеят всички сенки

и само светлината го топи.

Прозрачността - невидимото свято,

прокрадва се във твоите очи!


Стефан Стефанов

24.10.2025 Чавей - Палацото

23 октомври, 2025

В света на светлината

 




В света на светлината няма сенки,

душата ми наглежда този край.

Какъв разкош открива се пред нея,

когато се стопи в прозрачността.

Там нищо не изчезва, а живее

по най-изчистените, меки ладове,

в хармония преливащо - сияе,

а няма ни лице ни колие.

Неописуемо като сакрално тайнство,

невероятно като дъх незрим,

в това небесно, безподобно царство,

душата ми предъбва в пълен мир.


Стефан Стефанов

23.10.2025 Чавей - Палацото 

17 октомври, 2025

Цунамиране

 




Поради каква причина

действаш ти като машина?

 

Хей човече, я се спри

и сърцето потърси.

 

И тогава под дъгата,

ще започне веселбата.

 

Не, че някой го е грижа,

че от утре си на хижа.

 

Но какъв купон е там:

дъжд и кал без макадам.

 

Важното, че на Балкана

ти си с лудата Стояна!

 

Там мъглата крие всички

бръмбарчета и тревички.

 

Преходите са за смели.

Облаците пък кадели.

 

Планината пазва има,

както твоята любима.

 

Приласкан от двете дами

не заспивай без цунами!

 

17.10.2025

ГББГ

15 октомври, 2025

Напасване

 



    Отдавна достигнах: опит, възраст и точка на ненъзврат, след които земните жени вече не представляваха интерес за мен. Затова отправих взор към звездите, с други думи към извънземните жени. Но преди да се впусна в това ново междувидово любовно приключение, потърсих автентична информация по интересуващият ме въпрос от надеждни източници, имали вземане даване с гореспоменатите и ето какво ми разказаха момчетата, почти точ в точ. Поради тази причина и разказът е от първо лице.

    Като млад, но много перспективен, земен командир, бях пратен с дипломотическа мисия на сборната планета на федерацият, за да заздравя връзките на земята с другите видове, членуващи в нея.

    В моя чест, зер идва прославеният землянин, бе даден прием на много високо ниво, на който присъстваха не само делегатите на другите раси, но дори самият император на въпросната междугалактическа федерация, съпругата му, Нейно Всесияйно Величество ипрератрица Ми трета и дъщеря им Силикон първа, наричана галено Си.

    След като мина официалната протоколна част с приветствените речи и подаръцте, започна и неформалното общуване на междурасово равнище.

    В един момент, покрай мен премина поразителна инопланетна хубавица със светлосиня кожа в прилепнал органичен костюм с многобройни биолуминисцентни проблясъци, аранжирани така, че да подчертават предизвикателно половите и характеристики, косите ѝ, навити миниатюрни тръбички, пръскаха разнообразни сияния на всички възможни страни, като неонови реклами, очите ѝ, с поразителни виолетови отенаци, гледаха някак отегчено и разсеяно, но пък тялото не се предаваще и правеше всичко възможно за да бъде забелязано, включая и деликатното изпускане на съответните феромони, маскирани като сладък парфюм.

    И тогава дали от изпитото изкрящо, направо крещящо от нещо подобно на кокаин, шампанско или по стара хилядолетна балканска и най-вече българска привичка, дълбоко вкоренена в дядовския ми мъжки ген, дори без да зная и сам как, аз я хванах за г..., да точно така за глутеусите. И, о, чудо, тя се спря, обърна си и попита с най-невинният и мелодичен глас, който бях чувал до тогава.

- Кой ме хвана за г..., да за глутеус максимума, десния? - Уточни тя.

    В този миг в балната зала се възцари неописуема тишина, не само, че всички спряха да говорят, те спряха да се движат и дори да дишат, вперили погледи в принцесата. Музиката пропадна в някаква бездънна пауза и се започна едно безкрайно очакване на отговора на този, както се оказа не само сексуален, но и екзистенциален въпрос.

    С присъщата ми войнска доблест, чест и не по-малко балкатски мерак, направих крачка към нея, погледнах я право в очите и казах.

- Аз!

   Нкой не посмя дори да въздъхне.

- Е, тогава по-нашите хилядолетни дълбокоуважавани от всички закони ние с теб вече сме свързани като мъж и жена. - каза принцесата и добави - Приемеш ли това?

- А, ако не приема? - попитах аз.

- Тогава ще трябва да те изпратим в изпарителната зона и от там във вакуумната междузвездна пустош. - отговори принцесата.

- Е, щом вашити закони са толкова дълбокоуважавани, аз като един истински представител на земния род, който е дошъл тук за да гради мостове, а не да създава пропъсти, приемам и то веднага.

- От този миг, ти не само си мой съпруг, но си и бъдещ император на федерацията. - обяви принцесата, гордо-влюбено вдигнала глава.

    Изненатата от това неочаквано събити се примеси с радостта и изгарящото любопитство на ошашаветите извънземни незнакомци и празненствата започнаха. 

    След ката чух достатъчно на брой подобни разкази, аз се сдобих с дипломатическа диплома за няколко стотин кредита и отлетях към ту Сверида. За тази затуманена планета се носят легенди, че телата на сверидските жени се напасват спрямо фантазиите на мъжете им. 

    Да видим! 


СС Фантазното студио

15.10.2025


14 октомври, 2025

Дарение

   





Интересен факт е, че в РЕМО „ЕТЪР“, от години има православен храм, но той не е допълнен нито с църковна утвар, нито с богослужебни одежди. Разбира се има отделни артефакти, но те не са достатъчни за да дадат пълна и ясна представа за църковното богослужение и религиозният живот на отминалите поколения. Вслушвайки се в молбата на Дамян Христов, реших да поставя началото на дарителска църковна инициатива и първият артефакт е 150 годишен епитрахил от едно парче плат с прорез за главата, окантено и обшито с малки кръстове. Епитрахилът е съшит от три вида материя, като основата е коноп или лен, а кантовете и кръстовете, въпреки, че са поизгубили блясъка си, от времето и от употребата, са сърмени.

Разполагам с този епитрахил, защото той ми бе благословен от бившият архиерейски наместник, Негово Високоблагоговейнство ставрофорният иконом Николай Цонков.

Второто дарение са шестте ми книги – истории на храмовете: „Света Параскева“ – Враниловци, „Свети Архангел Михаил“ – Здравковец, „Свети Йоан Предтеча“ - Балани, „Свети Димитър“ – Етъра, „Свети Николай“ – Поповци, „Покров на Пресвета Богородица“ – Топлеш.

През този наш най-известен и най-авторитетен музей на открито минават стотици българи и чужденци, нека ние местните да помогнем на управата за обогатяването на фонда ѝ с автентични наши балканджийски старини.

 

Отец Стефан

13.10.2025 Габрово.

03 октомври, 2025

Скритата

 


 

Исихия, скрита молитво,

пребъдваща в чисто сърце,

пропита от страст титанична,

родена от жажда за Все.

 

Ти с Него си тук и навседе,

на сън и наяве, вес ден,

несъхнещо речно корито,

подвиг невид – съвършен.

 

Исихия, мощна стихийо,

въздигаща морна душа,

обичам те, няма да крия,

ти в мойта килия ела.

 

Стефан Стефанов

03.10.2025 Габрово

21 септември, 2025

Жени, мъже, коне

 



Ако всички девойки, чакаха пред тях да се яви мъж на кон, то те, конете, щяха да бъдат най-щастливите същества на тази, пък и на другите земи.

СС 

21.09.2025 

Чавей - палацото

20 септември, 2025

Ниже плинтуса

 




Он, нанес мне, смертельный удар,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

У меня есть такой же кошмар,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Ну здравствуй, дорогой человек,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Я люблю тебя, очень и здесь,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Да какие тут драки – бои,

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса.

 

Это жизнь, бесконечно кричит:

Ниже плинтуса,

Ниже плинтуса!

 

Стефан Стефанов

20.09.2025 Габрово

17 септември, 2025

Дарени

 



Вървим си със жежкото лято -

две голи до черно тела -

слънцето смей се богато:

Какви гърбове - красота!


Е няма да споря - така е,

разкошни мъжаги сме днес.

- А утре?

- А утре момиче, търси ни

в вълшебния лес.


И зимата също е наша,

приятелка бяла и зла,

но как да се сърдиш на тази

кристаленобяла душа!?


О, колко дарени сме Богу,

със тези безброй благини,

обичай, живей, не заспивай,

прави добрини с планини.


Стефан Стефанов

17.09.2025 Чавей - палацото


31 август, 2025

Невидим








Невидим

Човек става невидим, не когато се крие в тъмнината.

Той става тъкъв, когато изтъче своята същност от нишки кристално прозрачна светлина.

Санскритският корен див, означава светещ. В българския език е останала една непонятна за мнозина дума - самодива, която в превод означава самосветеща, излъчваща собствена светлина. 

В различните религии и по-точно в Християнството, за много заслужил с духовните си трудове човек се употребява думата светец или светица, отново, този който свети и тази негова светлина е видима, и се отобразява в иконографията като ореол около главата на заслужилия.

Тук е мястото да споделим един скорошен случай със светогорски монах, който се присеъединил към група поклонници и когато се разделяли, миряните поискали да се снимат за спомен с него, на което той отвърнал, че не излиза много добре на снимки, но те настояли и той се съгласил, а после, когато преглеждали тези снимки се оказало, че него го няма на кадъра.

По въпроса за невидимостта, има още едно твърдение, идещо от Индия и то гласи, че божеството може да се познае по няколко признака и един от тях е, че въпреки, че като че ли пред вас стои обикновен човек, то този "обикнавен", кой знае защо не хвърля сянка. 

Кой знае защо!?

Ами защото е невидим, изтъкан от нишки кристално прозрачна светлина.


Стефан Стефанов

31.08.2025 Чавей - палацото

29 август, 2025

Скритата реалност




Мистичната реалност
скрита в светлина,
кристалната прозрачност
наречена душа:
блести, лъчи, сияе,
диша зарева...
Обична непонятност -
изчезвам в теб сега.

Стефан Стефанов
29.08.2025 Чавей - палацото

02 август, 2025

Отвъд думите

 



Отдавна думите не стигат

и пиша просто ей така…

Той, полетът на пеперуда

е по-изящен от слова.

 

Бърборенето на водата,

в планински ручей бистър, чист,

въобще не стряска тишината,

напротив – прави я бял лист.

 

А как похвално се поклащат

секвоите на вечността -

пределна мъдрост концентрична,

пребъдваща във тишина.

 

И няма думи, нийде няма,

а тъй е съвършен светът…

Каква любовност непонятна!

Но замълчи за сетен път…

 

Стефан Стефанов

02.08.2025 Габрово

23 юли, 2025

Смазваща жега

 


Смазваща жега

разгаря във нас

истинска лудост –

пожарен екстаз!

 

Стефан Стефанов

23.07.2025 Габрово

21 юли, 2025

Моторни страсти

     


   Понеже няма нито места, нито пътища, още по-малко време - си карам мотора само по невидимите писти на любовта, насладата и радостта!


Стефан Стефанов

20.07.2025 Чавей

20 юли, 2025

Мон Венту

 


Вдигна Мон Венту

побелялата глава…

А каква снага!

 

Стефан Стефанов

20.07.2025 Габрово

16 юли, 2025

Неподражаемият стил на професор Димо Димов

 



 

В областта на изпълнителското изкуство и по-точно при виртуозите на пианото, има толкова много ярки, атрактивни и запомнящи се артисти, извличащи от рояла собствена музика в съответствие на музикалната палитра, с която са обдарени, че е трудно дори само да се изброят.

Но моят пианист, категорично открояващ се от всички други е професорът. Този вече в напреднала възраст мъж, с прошарена брада и коса и с олисяло теме, свидетелство за повишено съдържание на тестостерон, висок, слаб, с дълги ръце и още по дълги пръсти, а след заемане на мястото си пред клавиатурата, леко прегърбен, се е отказал от всички излишни жестове, тъй характерни за пианистите като: отмятането на главата, поклащането напред-назад, залягането встрани, вдигането на ръка високо до равнището на главата, демонстративното оттегляне назад, далеч от рояла при пауза и т. н. и т. н.

Димо Димов, обаче музицира по съвсем различен начин: както споменах вече, леко приведен над клавиатурата, без никакво излишно, паразитно движение, а само с галенето на пръстите. С полагането на огромните си ръце с дълги и предълги пръсти той, покрива половината октави, и благодарение на този огромен обхват, почни не променя положението на тялото си. Когато се гледа фронтално през повдигнатия капак на рояла, професорът изглежда повече като неподвижна снимка, която само изрядко се помръдва на сантиметър два встрани, за да достигне екстремална нота, нежели на постоянно движещ се в хармония с музиката изпълнител. Да тези емоционални изпълнители, които не стоят мирни, защото са живи проводници на музикалното произведение, което протича през тях, са наистина атрактивни и запомнящи се, но Димо Димов не е просто проводник, той е сътворител на тази музика, с която е преизпълнен и като един истински аскет, забравил своето его, предоставя изцяло сцената на нея, музиката, високата. Издайнически, само изрядко, се повдига лявата му вежда, в свидетелство, че там вътре наистина ври и кипи.

Благодаря Ви професоре!  

Стефан Стефанов

16.07.2025 Габрово

10 юли, 2025

Все още






Под черния купол

няма звезди,

те тихо се сипят

от твойте очи.

Нощта е върховна

дишаща страст,

какво я прихвана,

че бута се в нас?

Добре, че са теези

свръх-нежни ръце,

това полудяло

за обич сърце,

че те ме спасяват

в безкрайния мрак,

и тихо напяват:

и още, и пак!


Стефан Стефанов

10.07.22025 Чавей - Палацото


08 юли, 2025

Провлачена жътварска

 

 



 

Отнякъде се сипна песен,

провлачена тъга изгря,

притихна утрото, далече,

отекна призив на мома.

 

Горещо, безпощадно лято,

стовари жежка мараня.

Не иска сянката да тръгне –

пази дишаща душа.

 

Тук всичко живо прималява

и се стреми към благодат,

която щедро напоява

жаждата на този свят.

 

А песента затихна вече,

сега шуми върховен клас.

Смирява всички хлеборода,

жътва е – съдбовен час!

 

Стефан Стефанов

08.07.2025 Габрово

06 юли, 2025

Относно мисленето

    



    Мисленето е вредно занимание, с което невежите успешно се самозаблуждават.

Стефан Стефанов

06.07.2025 Чавей

До следния път








Тя си тръгна отново

без да каже: прости.

Без парчета от сълзи

във зелени очи.


Аз не мога да дишам

и умирам сега...

Тя е смях, тя е радост,

а без нея - тъга.


Все така преживявам

пак, до следния път,

в който сладколюбовен

ще е с мене светът.


Стефан Стефанов

06.07.2025 Чавей

30 юни, 2025

Точно днес



Днес Майя е така красива...

А Лила - приказна игра...

И само Карма, мълчаливо,

мами ме: Ела! Ела!...


Стефан Стефанов

30.06.2025 Чавей - Синьото око


28 юни, 2025

Лятна буря

 






Лятна буря: гръм, вода,

облаци безчет - тълпа.

 

Дъжделивата война

се превръща в пелена.

 

Причернялото небе

ни пречиства без да спре.

 

Лятна буря – благодат…

Свят на радости богат!

 

Стефан Стефанов

28.06.2025 Габрово

22 юни, 2025

Липа

 


 


 

Огромният кошер, наречен липа,

жужи, чак отлита, с щастливи крила.

 

Лепкава течност се лее навред,

пчелите не смогват на тежкия мед.

 

Сладост прониква, през мене тече,

радвай се нея, старо момче.

 

Стефан Стефанов

22.06.2025 Чавей

17 юни, 2025

Зает

 




Той беше толкова зает всеки ден, че не му оставаше време да помисли, че нищо не прави.

Граф Лев Николаевич „Война и Мир“ 2 т

15 юни, 2025

Относно пението

 


Дами и господа, братя и сестри, мнозина от Вас ме питат: на какво основание давам такива пищни коментари на музикални теми? Разбира се ще отговоря веднага и то подробно.

Мои преподаватели в Духовната академия бяха: многообдареният, с музикален талант, Патриарх Неофит и дваж по-обдареният с такъв, негов брат, Маестро Димитър Димитров /и двамата вече небожители/.

Патриархът, тогава още архимандрит, ми преподаваше по "Източно църковно пение", а Митко Димитров по "Западна музика". И двамата ми пишехо твърдо 6 по теория и още по-твърдо 2 по практика. Сумарно това прави 8 делено на две - средна оценка 4, което си е направо отличен резултат за човек с "повредена евстахиева тръба", както се изразяваше за мен архимандрит Лавретий, един друг неоспорим музикален феномен с глас като йерихонска тръба. И това през всичките 5 години и 10 семестъра учение. От което следва, че моята квалификация в тази област е проверена, че и надпроверена.

Освен това аз, пиша текстове на песни и музика към тях, и като един истински бард ги ѝ изпълнявам, и то в съзвучие с православния канон - акапелно, както се полага на един истински протопсалт.

Такива ми ти рецепти от моята музикалната кухня.

Така, че пейте блятя и сестри, пейте дами и господа, пейте!

Прот. Стефан Стефанов 

15.06.2025 Чавей - Палацото

06 юни, 2025

Раздрано



Раздрано небе

от светкавици бесни

във черната нощ!


Стефан Стефанов

06.06.2025 Чавей

01 юни, 2025

Денят на детето

 



Превъзнасянето на детството е явен признак на инфантилизъм. Поради каква причина безпомощното състояние и пълната зависимост са на такава почит е въпрос с твърде неутешителен отговор.

Но въпреки това в света на духа има една блестящонеотразима техника, която е вдъхновена именно от него - детството и тази техника са нарича „Новороден“.

Характерното за тази техника е, че всеки ден се започва като новороден, а именно с чисто съзнание, без каквито и да било замърсявания от прежния. Само за пример: ако прежния ден някой се е държал с вас грубо, жестоко, неподобаващо то на следващия, Вие вече не помните това и пристъпвате към този човек с абсолютно чисто съзнание, без никакво предубеждение. Тоест, Вие давате шанс на себе си, на него и на вселената да се поправят. Самата прелест.

Честит ден на детето скъпи деца!

 

Стефан Стефанов

01.06.2025 Габрово

27 май, 2025

Размърлила сей Милена

 


 


Размърлила сей Милена,

раздърлила се е,

дето оди, дето стъпя

все не е за нее.

 

Пощурява цяло село –

все върви и пее.

Дето чешма, дето бунар,

те ти я и нее.

 

Вси момци се изпокриха –

хвана ги съклетя,

че не знаят, че не видят

де ѝ е секретя.

 

А мома е тя прилична –

малко вироглава.

И на снага най-е лична,

истинска тояга.

 

А бре село, а бре момци,

я я узъптете, -

не се трае, не се стиска,

най я замърлете!

 

Автор: Народният гений

27.05.2025 нейде си

из габровско