Провлачена жътварска

 

 

 

Отнякъде се сипна песен,

провлачена тъга изгря,

притихна утрото, далече,

отекна призив на мома.

 

Горещо, безпощадно лято,

стовари жежка мараня.

Не иска сянката да тръгне –

пази дишаща душа.

 

Тук всичко живо прималява

и се стреми към благодат,

която щедро напоява

жаждата на този свят.

 

А песента затихна вече,

сега шуми върховен клас.

Смирява всички хлеборода,

жътва е – съдбовен час!

 

Стефан Стефанов

08.07.2025 Габрово