Просто ги разкарай

 

Скрити убежища просторът предлага.

Животът енигми неспирно плете.

Време – капани за мисли продава.

Я се разкарайте – Причина не сте!

 

Стефан Стефанов

26.12.2025 Габрово

Той даже не е

 

Счупи си капана, той даже не е,

всичко отдавна е в твойте ръце.

 

Малинови устни със вкус на море,

сълзи почернели на бяло лице.

 

Неведоми пътища, водят – къде?

Всички завършват при спирка сърце.

 

Полет на птици, дъх на гора,

сребърна пустош, лятна жара.

 

Стъпки по пясък, прозрачна река,

камък в усое, връх планина.

 

Счупи го ти казвам, той просто не е,

ти си свободен старо момче!

 

Стефан Стефанов

24.12.2025 Габрово

Всеки го можe

 Животът не иска, нито пък може,

той просто дарен е и всеки го може!

Бележки извън полето

Не признава живота страници бели,

черно мастило, новини пожълтели.

Той диша свободно, пулсира неспирно

и смее се гръмко на командата "Мирно"!

Прешарен и пъстър, прехубав красавец,

накичил главата си с китка от здравец.

Бъди му приятел в игрите му диви

и не забравяй, бъдете щастливи!

Стефан Стефанов

13.12.2025 Чавей - Палаццото 

Беру

 

Не жди меня, судьба моя,

я сам спешу к тебе,

ты мой подарок с небеса

и я беру тебя!

 

Стефан Стефанов

07.12.2025 Габрово

Студен джаз

 

Не пиша вече, само се подписвам,

а стиховете пише някой друг,

все повече приличат те на песни,

написани за: вятър, мрак и студ.

Това е някак си дори забавно –

пронизващ студ и ослепяващ мрак,

пригласят на безумното сопрано

и то го правят в безподобен лад!

Но песните наистина ги бива,

те някак си повдигат ми духа,

безбашни бури, сняг на поразия,

а във душата светлини струят.

Все по-често се хващам, че бродя

из ливадата в зимната нощ,

а краката ми боси не ходят,

а летят, на къде, без въпрос.

 

Стефан Стефанов

04.12.2025 Габрово

Напиване

 

 

Дали ще помогне, че има небе,

че има земя, че има море?

Съмнявам се много, че техният зов

е пълен със смисъл, без капка любов.

А тя е във Тебе – плоди и твори,

напивам я страстно и всичко искри!

 

Стефан Стефанов

27.11.2025 Габрово

На майка ми

 

С цялата ми любов!

 

Отслабва пулсът на живота

и майка ми като дете

очаква своята голгота,

сълзите питат: накъде?

 

Любов е туй, което мога

да дам на старата жена.

Прости сина си и към Бога

да литне твоята душа!

 

Стефан Стефанов