Битакът нагъл преоткри
На вещите живота нощен.
Поли, бикини и коли
Отвориха локал среднощен.
Навързани като гирлянд,
Сергиите шпалири правят.
С вълни от кич и целофан
Опитват се да ни удавят.
Там шумна музика звучи
Със хаос пълен е простора,
Дори да тръгнеш в сто страни –
Ще срещнеш само сиви хора.
Поредният битак расте,
Изяжда старите шедьоври,
Извива двете ни ръце –
Запраща май, чак през октомври!
На миглите си Пролетта
Разпъна цветни панаири.
Жужат разпалено цветя,
Оркестър пъстър нежно свири.
По пръстите и ромолят
Акордите на красотата.
В нозете нежно се тълпят
Стада, поля, ята в позлата.
Ухания, гърмежи, звън
И въртележки лекокрили,
Прогонват зимния ни сън,
Зареждат ни със нови сили.
Премилостива, остани!
С целувки аз ще те обличам –
Но Тя към Лятото лети
И дръзка, смело се съблича!
По устните смехът расте.
Ръцете сякаш са филизи.
В червено слънцето пече.
Страстта разкъсва бели ризи.
Любовна музика звучи,
Срастнати сърцата бият,
През кадифените очи
От чаша обща вино пият.
Дъхът отдавна е един
Изгарящ, вплелите се двама,
Безпаметно незабравим
Изпепелява им вигвама.
Една сълза разсече с вик –
Помете, двойната магичност.
Разкъса, приказният лик
И върна, хаосна първичност.
Комодският варан захапа
Във транс неистов сладостта.
Отпусна жертвата свободно
И се излегна във прахта.
Не, няма никаква отрова.
Той няма даже и душа!
Е диша и се размотава
Но не очаквай милостта!
Изтичат сетните му капки.
Животът в черно прокърви.
Варанът, бавно го обхожда,
Като че искрено скърби.
Не може никой да избяга
От хапещата му уста.
На островната си държава,
Хаотични метеори
Щъкат си насам, натам.
Виждам, че им е забавно –
Римски свещи, цели в плам.
Щом пък в пясъка заровя
Босите си ходила .
Криви раци изпълзяват
И започва се една…
Електронът, заигра се
С някакви протони три.
Май обратно – извинете,
Твърде дребни са нали?
Вятърът пък по полето
Рита си бодли с крака.
Прави финтове върховни
И не спазва правила.
А гърдите на жените –
Те си имат свой живот.
Там почиват си очите
И забавят своя ход.
Детски смях, как да забравя?
Слънчев лъч и тишина.
Жаба в блатната утроба,
Мъх по северна стена.
Има още: ручей бистър,
Устието на река,
Пряспа снежна и кокиче,
И жужене на пчела,
Облак пухкав, дъжд среднощен,
Конски бяг, сокол стрела,
Камък в речното корито,
И назъбена скала… … … … … ….
Чудесата с туй не свършват,
ТОЙ твори ги всеки час.
Нито намек за отплата –
На огневата мощ съдбовна
Подавам твърдата ръка.
Стоманата блести върховна -
Фиксира ме с око резба.
Върти се в дясно барабанът.
Петлето удря по смъртта.
Разплискан бива океанът,
Червен като виталността.
А той дими със пура странна,
Невъзмутим във две ръце.
И само Тя – Смъртта уханна,
