14 юни, 2009
Тревненски Слънца
Устабашията изряза
парченца мека светлина.
Погали хава на атлаза
липата в мигом просия.
Длета избрани, пръсти фини
и марангоз - алтън пендар,
извайват огнените хали
и ги превръщат във олтар.
Блести короната от огън,
огрява собата, света,
очите вперени нагоре
напиващи прекрасността.
Митична сила превъзходна.
Разкош пламтящ от векове.
Слънцата в къщите живеят,
като домашни богове.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар