Плитка
Небрежно метната, през рамо плитката,
тежи на крехкия кристален гръб.
Отдавна следвам я, но те извиват се -
змии преплетени по теб пълзят.
И аз напивам се от дъх на спомени,
жита разискрени пред мен кръжат.
Посягам с устните, но вместо змиите,
целувам спомени, а те горчат.
Ела магьоснице със плитка рижава,
залей мечтите ми със цветове.
Отдаден търся те, но не във спомени.
Ще кажа думите, ще спра море.
Разплитам плитката и пускам спомена.
Държа момичето, а то жена.
Остават белези от страст и помисли.
Нахапан целия всред ръж лежа...
Стефан Стефанов
13.02.2011 GBBG
