Плитка

Плитка

Небрежно метната, през рамо плитката,
тежи на крехкия кристален гръб.

Отдавна следвам я, но те извиват се -
змии преплетени по теб пълзят.

И аз напивам се от дъх на спомени,
жита разискрени пред мен кръжат.

Посягам с устните, но вместо змиите,
целувам спомени, а те горчат.

Ела магьоснице със плитка рижава,
залей мечтите ми със цветове.

Отдаден търся те, но не във спомени.
Ще кажа думите, ще спра море.

Разплитам плитката и пускам спомена.
Държа момичето, а то жена.

Остават белези от страст и помисли.
Нахапан целия всред ръж лежа...

Стефан Стефанов
13.02.2011 GBBG