29 август, 2012
07 август, 2012
Япония
Днес в разгара на августовските безмилостни жеги, две япончета, братче и сестриче в предучилищна възраст, неотразимо привлечени от прозрачната свежест на планинската вода, събуха джапанките си и смело нагазиха в ледените води на река Потока, минаваща през AЕК „Етър”. Тяхното геройство бе като отдавна чакан сигнал за всички други деца, преплитащи крака по нажежения калдъръм в етнографския комплекс. Първо ги последва момче перничанче, а веднага след него във водата нагазиха и две миниатюрни английски лейди. След тях в това приключение, което входният билет не покриваше, се включиха още и още деца. Настана невъобразим шум от многоезична реч, радостни крясъци и безспирно цапотене. И докато всички деца, както им прилича, се забавляваха, като газеха, падаха, пръскаха се с вода и хвърляха камъни, то той, единствен Японецът, без да губи време дори да си запретне ръкавите, се зае да построи брод от камъни, свързващ двата бряга. Може би заради това и Япония е...
Снефан Стефанов
06.08.2012 GBBG
Абонамент за:
Публикации (Atom)