За Вярата и Надеждата

Някои хора нямат Вяра,

затова нямат и Надежда!

Четиригодишният Гавриил

Подочул и право написал: О. Стефан

Две бебета...

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе:
~ Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе:
~ Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе:
~ Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе:
~ Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...

Невярващото бебе:
~ Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...

Вярващото бебе:
~ Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...

Невярващото бебе:
~ Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...

Вярващото бебе:
~ О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!

Невярващото бебе:
~ Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?

Вярващото бебе:
~ Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе:
~ Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...

Вярващото бебе:
~ Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Неизвестен автор.

За първи път в България!

Акт на вярата

На 26 февруари 2009 г. Габрово отново пое факела на първенството! Под знамето на бдителността и будната обществена съвест се строи „цялото кралско войнство”. Причината е недоволството от изграждането на централа на „Свидетели на Йехова” в града. Обединително звено стана подписката против строежа, пустата в трите централни православни храма в Габрово: „Света Троица”, „Успение Богородично” и „Свети Йоан Предтеча”. В нея могат да се прочетат имената и личат подписите, както на Великотърновския митрополит Григорий, така и на областния управител Светлозар Тодоров, кмета на града Томислав Дончев, началника на РПУ, общински съветници, местни лидери на политически сили и още близо 5000 вярващи и граждани с будна съвест. Възрожденският дух на габровци се прояви по най-прекрасен, недвусмислен и категоричен начин. Съвременниците, наследили този дух от свободолюбивите си деди, обединиха за пример на цяла България: вяра, народ и родина, държавна и местна власт, различни политическите сили и разбира се инициатора на всичко това Православната ни Църква. Кулминацията на веригата от събития довели до този блестящ резултат дойде след отслужения от Негово Високопреосвещенство, в съслужение с габровското свещенство, молебен в храм „Успение Богородично”. Последва протестно литийно шествие, начело с митрополита свещениците, църковните хоругви, стройните редици на членове на Атака и ВМРО, вярващи и още много граждани, към които се присъединиха и общинските съветници, взели решение да прекратят сесията си за да могат лично да участват в народолюбивото начинание. Пред Общината протестната подписка бе предадена от дядо Владика на габровския градоначалник. Обяснително писмо за случващото се бе предадено лично от митрополитът на областния управител.

Този акт на вярата, се превърна и в акт на държавността, и на обществеността. Църквата, народът и държавата показаха и доказаха, че не са безсилни, не са обезверени, не са разединени, а напротив - са мъдри, бдителни и силни, когато са ОБЕДИНЕНИ!!!

о. Стефан