Предложение за атрактивна скулптурна група
„Габровските зевзеци”
Наименованието може да е съвсем друго, но е достатъчно добро за да оглави този проект.
Идеята на този проект е Габрово да се сдобие с подходящ скулптурен ансамбъл в релистичен стил и цял ръст на четиримата габровски герои от „Габровското весело хумористично театро” появило се в края на тридесетте години на миналия век. Тези емблематични фигури са: Нуню фотографа, Александър Керков – Керката, Димитър Сливков и Мичито Момин.
По примера на много други градове в България и цяла Европа, този проект ще предостави на гостите на нашия град великолепната възможност да се потопят в една екзотична, интересна и хумористична обемна среда, да си направят снимки с местните герои, а някои от тях ще бъдат подтикнати от тези изненадващи и впечатляващи фигури, да се поровят и запознаят по-отблизо с миналото на Габрово. За пример на такъв атракцион ще дадем само скулпторната двоика на Пенчо и Петко Славейкови разположена на пл. „Славейков” в столицата и зевзека на дувара в Пловдив.
Тук веднага се набива на очи неразбирането на Трявна и пропуснатата от нея възможност да осъществи такъв прекрасен проект. Това все още може да се случи в Дряново с осъществяването на проект „Дряновските моми мътна вода газят”, по едноименната песен. Но да се върнем на габровският проек. Отново ще подчертаем, че той не гони монументалност и помпозност, а напротив: човешки размери и закачливо излъчване. Поради многофигуралността на групата, на проекта ще може да се придаде многоплановост и различно звучене от съответните ракурси. Фотоапаратът на Ннуню и цугтромбонът на Керката също ще допринесат за това богатство. 2011 година е много благоприятна за осъществяването на този проект поради годишнината на Керката.
Трябва да подчертая, че не е задължително нези нарицанелни герои да са разположени в един ансамбъл. Напълно възможно, приемливо и много атрактивно ще бъде ако те са разположени поотделно по ПЕШЕХОДНАТА ЗОНА НА „Николаевска”.
Това ще даде много по-големи възможности за развитие на идеята.
Примерно всяка година Карнавалът да се открива и започва от новосъздадена скултура на поредния зевзек.
Такъв подход е много по-лесно изпълним и от финансова и от организационна гледна точка.
Ако за материал /бронз/ са необходими да 10 000 лв., а за проект и изпълнение до20 000 лв. то тези средства ще могат да бъдат набавени много по-лесно от бюджета на общината /часта за бутафорните макети/, печалбата от съпътстващи дейности на карнавала, дарение от гостите, и участие в проекти за развитието на културата.
Добавям и още един от всеизвестните нам образи наречан Ванката Барабанката.
Списакът може да бъде доволно продължен и с други не по- малко значими образи.
За настоящото предложени абаче, което има за цел да представи самата идея тава е напълно дастатъчно. Още при започването на изпълнението на тази идея, Габрово ще се самонастани в едно оригинално и изключително интересно духовно пространство, което ще бъде повод за радост и гордост.
Всичко това разбира се след назначен конкурс и оценка на авторитетно жури.
Според проучването на автора, желаещи да участват в това начинение няма да липсват.
Кратки биографични сведения за прототипите:
Царят на епитетие
Александър Керков - Керката е роден в Габрово на 18 август 1901 г. Той е композитор, музикант, музикален педагог, посветил целия си живот на децата.
Постъпва като доброволец в музиката на І-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. По негово настояване завършва средния клас на Музикалната академия през 1925 г., където изучава виолончело и цугтромбон.
Александър Керков композира и аранжира над 44 марша, 12 китки, 9 потпури, 5 концертни валса, хора, ръченици и др., които се съхраняват в златния фонд на музикалната съкровищница...
Царят на поетите
Димитър Сливков-Салютов бил среден на ръст, с мургаво, набраздено с деруги лице, с хлътнали бузи и изпъкнали ябълки, с орлов нос, с дълбоки бръчки на челото, с широка шапка, омазен шлифер с неопределен цвят, с огромни обувки... Кротък, безобиден, весел и занимателен... Бил поет, художник, композитор, певец, рецитатор и... бевш селски даскал.
Завършил е Априловската гимназия, учил право в Софийския университет, продължил облазованието си в Загреб.
Бил пълен вегетарианец.
Моменталният
Нуню фотографа или Нуню кацата
Рожденото му име е Георги Гюлев и по корен е шипкалия.
Имал два прякора – Нуню, с който го предразполагали и Курдоолу – с който го дразнели. Първият произлизал от това, че обръщението му към всички било „Нунче”.
„Моменталният” му фотоапарат целогодишно стоял на триногата в задънената уличка между двата ресторанта „Игото” и „Под игото”.
С шегаджиите се шегувал, водел се. Към злонамерените бил груб, зъл и арогантен. Бил цар на ругатните и импровизациите.
Репертоарът му бил „широкоспектърен” и зависел изцяло от публиката в салона. Имал си и „китка” хуморески, и пикантни вицове с деликатни намеци за габровските първенюта и новобогаташи от близките колиби. Стигнал и до класиката – „Министерски баджанаци”, „Сократ и Ксантипа”... Но най-много се вживявал когато рецитирал „Лудия” по Шандор Петьофи.
`Балетмайсторът
Мичето Момино
Името му е Димитър Ненов Митев
Баща му починал твърде рано и майка му Момера, която габровци за по-кратко наричали Мома, отгледала Димитър.
Малкият все танци го влечали.
Заради този му талант един чужденец го измолил от майка му и го отвел в Истанбул да учи характерни танци и балет.
После Димитър Митев известно време се подвизавал в Париж, сцената на Виенската опера, оперните театри в София, Пловдив, Стара загора, Русе.
Вечният вестникопродавец
Иван Илимонков – Ванката барабанката.
Няма габровец, който да не го познава.
Роден през 1883 г. Останал от рано кръгъл сирак. На 14 години отишъл в Русе да си търси касмета. Предавал телеграми и разпространявал вестници.
Върнал се в Габрово и продължил занаята. Превърнал се в говорещият вестник на града, а по-късно и в издател на в. „Таласъм”.
Повече информация за горните герои в книгите на Петър Проданов:
„Истински Габровски шеги” и „Златните габровци”
Автор на предложението: прот. Стефан Стефанов
От приложените по-доло снимки може да се добие представа за естественото интегриране на такива скулптурни фигери и атсамбли в урбанистична среда.
