Парадната ми
форма се изтърка
от ходене по
стъклени стени,
съблякох я и
голият ми спомен
закрачи бодро в
диви планини.
Настръхнаха
превзетите ми ласки.
Разхили се в
истерия страхът.
До срещата,
отложено-среднощна,
едва добра се
треперящ дъхът.
А там звезди,
искрящи до премала,
понесоха ме с
бисерни ръце...
До прах съм
разпилян, но знам, остава,
за мен да бие
лудото сърце.
Стефан
Стефанов
26.05.2015
GBBG
