CUORE MATTO

Парадната ми форма се изтърка

от ходене по стъклени стени,

съблякох я и голият ми спомен

закрачи бодро в диви планини.

Настръхнаха превзетите ми ласки.

Разхили се в истерия страхът.

До срещата, отложено-среднощна,

едва добра се треперящ дъхът.

А там звезди, искрящи до премала,

понесоха ме с бисерни ръце...

До прах съм разпилян, но знам, остава,

за мен да бие лудото сърце. 

Стефан Стефанов

26.05.2015 GBBG