Кръстеният Ангел

Стърнището запали си лицето –

Поръси с пепел хиляди очи.

Дюнята потегли към морето

Да разхлади изваяни гърди.

Писмо разгръща бавно хоризонта,

А знаците безкрайни дълбини.

Каквото и да прави висинето,

Кръстеният Ангел не лети.

Стефан Стефанов

17.07.2016 ГББГ

Моме забрави

Брилянтна форма леко се подхлъзна.

От чантата ухае на мечти.

Моряшки възел тихичко проскърца.

На прага седнал споменът не спи.

Дивачката отново е най-плодна.

Манистото пришито най-личи.

Какви фистани – кичести талиги.

Сватбари идат, моме забрави…

Стефан Стефанов

14.07.2016 ГББГ

Сю

Чергата над всички ни е синя.

Гръдта на майката струи живот.

Прелитат врани – грачещо хвърчило.

Часовникът подхвана заден ход.

На котката пък всичко и приляга.

Плешив до бяло грее Мон Венту.

Полата свършва, после е наслада.

Пропушил билки хили се светът.

Стефан Стефанов

14.07.2016 ГББГ

Безкрайно жито

Половинката луна се разприказва.

На босоходец смей се къпинака.

Изтръпналият пясък търси пазва.

Трепери маранята уж сърдито.

Не се поклаща старото върбище.

Реката пак се прави на лисица

И жълти рози скитат в тъмнината,

А хлябът още е безкрайно жито.

Стефан Стефанов

12.07.2016 ГББГ