Безкрайно жито

Половинката луна се разприказва.

На босоходец смей се къпинака.

Изтръпналият пясък търси пазва.

Трепери маранята уж сърдито.

Не се поклаща старото върбище.

Реката пак се прави на лисица

И жълти рози скитат в тъмнината,

А хлябът още е безкрайно жито.

Стефан Стефанов

12.07.2016 ГББГ