Кръстосала крака на припек,
Развяваща пола-листа,
Нагазила всред старо жито
При мен е вече Есента.
Жадувам ласките й цветни
Със неочаквани петна.
Палитрата й прекокетна,
Превзема улици, сърца.
Какъв артист, със танци луди
От вятър, пепел и листа,
Спектакъл бурен ни представя
Във омагьосана гора.
Прежуря слънце на премала
И млечните мъгли пълзят.
Небето, иде му да плаче -
Росата вече е слана.
А дъждовете щом изсипят
Товара си върху снага,
Която тръпне ненаситна
И пие, пие радостта...
Ще тръгвам вече, тя ме чака,
Захвърлила пола-листа,
А голотата безсърдечна
Стопява се в нощта-мечта.
Стефан Стефанов
03.10.2016 ГББГ
