Есен

Кръстосала крака на припек,

Развяваща пола-листа,

Нагазила всред старо жито

При мен е вече Есента.

Жадувам ласките й цветни

Със неочаквани петна.

Палитрата й прекокетна,

Превзема улици, сърца.

Какъв артист, със танци луди

От вятър, пепел и листа,

Спектакъл бурен ни представя

Във омагьосана гора.

Прежуря слънце на премала

И млечните мъгли пълзят.

Небето, иде му да плаче -

Росата вече е слана.

А дъждовете щом изсипят

Товара си върху снага,

Която тръпне ненаситна

И пие, пие радостта...

Ще тръгвам вече, тя ме чака,

Захвърлила пола-листа,

А голотата безсърдечна

Стопява се в нощта-мечта.

Стефан Стефанов

03.10.2016 ГББГ