Дори да искам, пак не мога,
Виена, да я наредя
До купата ми със тревоги,
До кратера ми самота.
Тя друго място си хареса,
Имперско място при това
И като истинска принцеса
Го Белведере назова.
Дискретни багри подчертават
Величествените дела.
Ковчежниците строго пазят
Корони, спомени, сърца…
По Дунав носят се вълните
На валсове, карети, дни…
Кафе, сахер, гори виенски…
И малко приказки, нали!
А всичко туй пронизва мощно
Христово копие – съдба.
Загърнат в спомени среднощни
Виена слагам на дланта.
Стефан Стефанов
28.01.2017 ГББГ
