Виена

Дори да искам, пак не мога,

Виена, да я наредя

До купата ми със тревоги,

До кратера ми самота.

Тя друго място си хареса,

Имперско място при това

И като истинска принцеса

Го Белведере назова.

Дискретни багри подчертават

Величествените дела.

Ковчежниците строго пазят

Корони, спомени, сърца…

По Дунав носят се вълните

На валсове, карети, дни…

Кафе, сахер, гори виенски…

И малко приказки, нали!

А всичко туй пронизва мощно

Христово копие – съдба.

Загърнат в спомени среднощни

Виена слагам на дланта.

Стефан Стефанов

28.01.2017 ГББГ