27 юли, 2017
21 юли, 2017
Художникът
Художникът
На Иван Цонев /Цидзо/
Прелива бялото
платно
От наедрели
цветни мазки.
Във Сен Дени
изгрява то -
Балканско село с
нежни краски.
Наред с
модерните платна,
Портрети на коне
и хора,
Препускали през
пустошта
Към хоризонта
без умора.
Носталгията все
струи
По тази бащина
отрада,
Париж приема
твоя вик,
Но няма никаква
награда.
А наш Иван във
Сен Дени
С кралете
френски си приказва
От българско Евангелие
Той притчи тихо
им разказва.
Стефан Стефанов
21.07.2017 ГББГ
17 юли, 2017
Златните ръце на Ива
Топлите ръце на Ива съгряват мекото тесто,
Когато бухне го завиват с месал от бабино платно.
А после огнените ласки изпичат хляба до кора,
Уханна сочност се разнася от наедрялата снага.
Разчупиш ли го, с пара сладка изригва селският вулкан,
А маслото във миг се стича, като че лава в океан.
Поръсен с шарена наслада, току от родния Балкан,
Превръща се във сила свята изхранила и кон и Кан.
А златните ръце на Ива почиват в скута на нощта
Та утре пак да сътворяват вълшебство за съпруг, деца…
Стефан Стефанов
16.07.2017 ГББГ
07 юли, 2017
Абонамент за:
Публикации (Atom)