Златните ръце на Ива

Топлите ръце на Ива съгряват мекото тесто,

Когато бухне го завиват с месал от бабино платно.

А после огнените ласки изпичат хляба до кора,

Уханна сочност се разнася от наедрялата снага.

Разчупиш ли го, с пара сладка изригва селският вулкан,

А маслото във миг се стича, като че лава в океан.

Поръсен с шарена наслада, току от родния Балкан,

Превръща се във сила свята изхранила и кон и Кан.

А златните ръце на Ива почиват в скута на нощта

Та утре пак да сътворяват вълшебство за съпруг, деца…

Стефан Стефанов

16.07.2017 ГББГ